понеделник, 26 декември 2011 г.

Вторник ...

Аз живея там, на дъгата.
И рисувам слънца. Неуморно.
Идват птици при мен. Светлокрили.
И съм влюбена в тебе.Във вторник.
В сряда ставам пастирка.В небето.
Водя стадо от пухкави облаци.
И измислям си някаква седмица,
дето има единствено вторници.
На перваза на моя прозорец
във четвъртък цъфтят теменуги.
А пък аз си мечтая за вторник.
Всички дни са ми...някак си ...други.
Жълти феи долитат във петък.
Много дълго със тях си говорим...
И разказвам им, как си мечтая
да е винаги, винаги вторник!
А във събота ставам прозрачна.
И седефена ставам. И мидена.
И затварям във себе си вторници,
да съм влюбена пак, да ме има.
Във неделя е някак камбанено.
Две безмълвия скитат из двора.
Продължавам. Рисувам слънца.
Да е светло за тебе. Във вторник.
Понеделник се сипе по мене.
Нетърпение. Цяла настръхвам.
Боядисвам красиво дъгата.
Ще съм влюбена! Вторник е утре.

Сaribiana

неделя, 25 декември 2011 г.

Горещо кафе

Събудих се със мисъл за кафе,
но още слънцето навън не грее.
Във нежна мекота от кадифе
дали е спряло... и ще закъснее.

Ще го почакам. Може би и ти
ще дойдеш с него тази сутрин рано.
Ще те помоля тихо - остани,
кафето да изпием с тебе само.

Със сънена усмивка на лице,
несресана, без грим... ще те посрещна
със две димящи чаши във ръце,
пълни с кафе - ухаещо, горещо.

Ще е без захар, много ще горчи,
но ние ще го подсладим с надежда -
погàли ли ме слънцето с лъчи,
във твоите очи да се оглеждам.

Сълза от обич искам да съм в тях,
желана и жадувана с години...
Кафето ли? Не може да е грях!
Ще го оставим бавно да изстине...
kadife

неделя, 18 декември 2011 г.

Неизпратено писмо

Пиша поредното писмо,
писмо, което няма да получиш.
Поредното неизпратено писмо,
недовършено...
пълно с рязпиляни мисли,
объркан словоред...
и всичко друго...
Не те познавам,
може би не съществуваш,
но знам, че няма да спра
да ти пиша.....
Не ги изпращам ,
но знам, че ги четеш.
Поплакваш си даже,
понякога........
Как си ?
Няма те!
Мен също ме няма...
не! не съм измама...
просто и двамата вече ни няма...

Пред очите си ми...
Чувам гласът ти...
(ти не знаеш как ми действа гласът ти...
Ти не знаеш...)
Всеки тембър в него...
Всяка извивка...
Всяко поемане на дъх...
Нищо грозно не можах да намеря в душата ти,
Нищо лошо,..
А търсих с жар,..
С неверие...
Не исках да си ТАКАВА...
Исках да си обикновена...
Защото не исках да обичам...
Търсех си оправдание....
Дори малко...
Търсих го в теб...
Нещото, което да ми позволи да не обичам...
Защото моята Любов ме боли,..
А аз трудно издържам на болка...
Не успях!
Любовта ме превзе тотално...
И аз бих всичкия този път до сърцето ти,..
За да се освободя от Любовта,
Да и докажа че греши,
Че аз греша,..
Но всъщност се получи точно обратното
- Заобичах те по начин,..
От който няма да мога да се спася...
Нечовешки красиво...
Нечовешки болезнено,..
А аз съм просто...
Аз съм просто човек...

Автор: Тиртирлин

Времето ...


Не ме притиска времето – то е даденост.
То не лекува, не събира света ми порутен.
Не то ми дава усещане за сладост,
когато дъвча горчивите си минути.

То не ми трие сълзите – аз го правя.
Аз не си лягам според него.
Както мога сега- така и утре- да се удавя
в сънища, в очите ти, в егото си.

Аз създавам времето, не то – мене.
Така че, не брой! Oстани ми в скута.
Ще видиш, че със мене няма време -
не си с мен от вечност, а от минута.

М. Спасов

събота, 17 декември 2011 г.

Ако те няма

Не се научих да те няма.
Опитах се, но не успях.
По-лесните ме задушават.
Повярвай, скучно ми е с тях!


Очите ми за тях са... поглед.
Звездите...някакво небе.
Щом огън моя сън тревожи,
те чезнат в глухи светове.

И ставам твърде интересна
ала различна в лудостта.
Но как покоя да харесам,
щом те вървят, а аз летя?

А искам страсти да разпалвам
във мъж, достоен за това.
Стандартните са твърде жалки,
те плащат свойта суета.

Не казвай, че съм твърде горда!
Виж, зная своята цена.
Затуй те пазя, обич моя,
и ти дарявам свобода.

ЙОРДАНКА ГОСПОДИНОВА

събота, 10 декември 2011 г.

Не ме обичай ...


Не ме обичай с думи, а с очи,
с върха на малкото си пръстче.
Без ласка - стаята така горчи,
а утрото край мен тъга разпръсква.

По навик никога не ме обичай!
За всеки жест не искам да те моля!
Дори Луната като стане безразлична
посреща я прозореца затворен.

По подразбиране не ме обичай също
и сигурност не искам да усещам!
Знай, винаги при теб ще се завръщам,
ако душата ти на прага ме посреща!

Не ме обичай скрито, а стани!
Ела без свян и ме целувай лудо!
Накарай даже гордите звезди
да ми завидят за това, че в мен си влюбен!

Марияна Трандева

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Всичко може ...


Всичко може да се случи на земята!
Невъзможното е глупав предразсъдък.
Ти само заобичай светлината -
ще видиш – няма вече да се мръква.
Ще я откриваш и във дупка даже,
ти сам ще светиш – сякаш без причина.
Така – докато сам не се откажеш
и тя тогава тихо ще отмине.
Тогава заобичай друго нещо -
трева, цветя, момче или момиче.
И пак на всеки ъгъл ще го срещаш,
докато спреш и него да обичаш.
Така се случва всичко във живота.
Момичета се раждат. И момчета.
Светът ни би бил иначе сиротен.
И аз обичам. Даже още светя!

М. Спасов