В памет на Пламен Горанов от Варна

Едно сърце изстинало завинаги замря.
Една душа гореща в небе се извиси.
Една звезда изгря, за да ни свети.
Един народ почести отдава.
Дълбок поклон, цветя, сълзи...
и вечна памет на героя!
Душа от пламък и във пламък -
прероден дух от векове...

06.03.2013 г.
автор: Независима

"Жътварска..." за живота

Пожънах бурите, покълнили от семена,
разцъфнал цвят, плод и листопади...
Любов потърсих в сърце на уплашена сърна,
а там намерих душа, която жално страда...

Пожънах болките, заровени в спомени.
щастие потърсих в птици отлетели,
Сълзи, напиращи като листа отронени,
от облаци се сипеха като дантели.

Пожънах и съмнения, заливащи ме - водопад.
А имах време - изгрева и залеза в едно събрах.
Вървях напред и не погледнах никога назад,
Напред, където хоризонт далечен аз съзрях.

Пожънах студове и ледове вековни.
На ледена пустиня от вятъра отвеян
в мрачни сънища и предсказания съдбовни,
господар на робиня, все така самонадеян.

Събирах зрънце по зрънце душата своя разпиляна.
За мелницата на живота чаках своя ред.
Зрънцата сбрани от младостта нелепо пропиляна,
държах във шепи, високо вдигнати напред.

С молитви в болка проклинах иконите на старата любов.
За нова такава покълних добронамерен за нов живот.
Съмнения измъчваха душата - дали за нея съм готов?
Така изоставил егото си, заживях живот на автопилот...

/Независима и Каам/
02.02.2013 г.