В памет на Пламен Горанов от Варна

Едно сърце изстинало завинаги замря.
Една душа гореща в небе се извиси.
Една звезда изгря, за да ни свети.
Един народ почести отдава.
Дълбок поклон, цветя, сълзи...
и вечна памет на героя!
Душа от пламък и във пламък -
прероден дух от векове...

06.03.2013 г.
автор: Независима

"Жътварска..." за живота

Пожънах бурите, покълнили от семена,
разцъфнал цвят, плод и листопади...
Любов потърсих в сърце на уплашена сърна,
а там намерих душа, която жално страда...

Пожънах болките, заровени в спомени.
щастие потърсих в птици отлетели,
Сълзи, напиращи като листа отронени,
от облаци се сипеха като дантели.

Пожънах и съмнения, заливащи ме - водопад.
А имах време - изгрева и залеза в едно събрах.
Вървях напред и не погледнах никога назад,
Напред, където хоризонт далечен аз съзрях.

Пожънах студове и ледове вековни.
На ледена пустиня от вятъра отвеян
в мрачни сънища и предсказания съдбовни,
господар на робиня, все така самонадеян.

Събирах зрънце по зрънце душата своя разпиляна.
За мелницата на живота чаках своя ред.
Зрънцата сбрани от младостта нелепо пропиляна,
държах във шепи, високо вдигнати напред.

С молитви в болка проклинах иконите на старата любов.
За нова такава покълних добронамерен за нов живот.
Съмнения измъчваха душата - дали за нея съм готов?
Така изоставил егото си, заживях живот на автопилот...

/Независима и Каам/
02.02.2013 г.

Съдбовни знаци

Смеещи се зарове съдбата ми обърнаха
в роб на хазарта мен превърнаха.
Заложих всичко, което ми принадлежи,
сега животът усмивки ми дължи...

Прегърнал съм бутилка, сияние на жена,
ухание усещам, неземна топлина.
И как ли на късмета да се доверя,
сърцето - тъй празно, да изпълни тя?

Започвам спор след спор във самота.
на себе си не вярвам, излъгах сляпо таз съдба...
Ще тръгна сам - там, на край света,
покаял се, признал пред Бога свойта грехота!

Ех, измамно щастие защо от мен се скри,
любов без изход - животът ми ще отлети...
Откраднати мигове - щастие нетрайно...
Съдба, смили се - направи да е безкрайно!

Безкраен мрак, преливащ в тишина,
платих житейски грешки аз със светлина.
Тунел без изход, лутам се сега,
Къде да търся своята погубена нега?...

Къде ли - там, където погледът се взира,
там, където мечтата моя реалността визира.
И там, където ти във бляновете мои,
виждаш мен сред лабиринти и завои!

Независима и Каам
23.12.2012 г.

Преди да си отида

Спокойствието в чая си не търся.
Спокойствие ще имам, когато мен ме няма...
Разбърквайки го - ежедневието мое прося
и моля се с надежда на живота в храма.

В милостиня ще превърна греховете ви.
Изравяйки от огъня безвремие.
Нарамили кротко страховете си,
ще се каете за вашето безверие.

Звезди от пориви бележат магистрали,
Вселената кръстосали небесни естакади
от тела, сгради, нажежени метали,
в съпровод от Божествени звуци и естради.

Засаждам с недоверие душата си ненакърнена,
запазих я от болка, отчаяние... обида,
и дори от скрита, сита благост заслепена,
душа смирена е преди да си отида.

Тайно отглеждам във нея слънца,
искрици надежди, мир, топлина,
цъфнали рози, вълшебни слова,
обич и святост са мойта следа.

Преди да си отида ще се завърна във теб,
ще оставя спомена за неразгадано минало...
Ще диря, ще моля, ще бъда обзет
от бяла магия след всичко отминало!

автори: Независима и Каам /мой виртуален познат /

Накара ме

Накара ме да се чувствам така сякаш
друга не виждаш, когато мене ме има.
Че ще ми триеш сълзите, когато плача,
че във твоите ръце никога, никога не е зима.
Че съм специална, по-, най-специалната.
Че точно мен цял живот си ме търсил.
Че с целувки ще ми лекуваш раните,
ще се подреждаме като детски пъзел.
Че да се обичаш е все пак най-важното.
Че другото, все някак, се подрежда.
Че ще живеем някъде близо до плажа,
че сърцето ти е пълно само с надежда.
И само Л-Ю-Б-О-В. Дори да я сричаш.
Дори когато мразиш. Вовеки.
Че аз все пак мога и да обичам.

А ти можеше да бъдеш Човекът.

http://lilacpoetry.blogspot.com/2012_01_01_archive.html

Аз харесвам онези мъже...

Аз харесвам онези мъже -
с волевата извивка на устните,
дето карат дъхът ви да спре,
щом на метър от вас ги допуснете!
Аз харесвам онези мъже,
във чиито очи дишат бурите…
Ала в техните силни ръце
всяка сутрин с усмивка се будите!
Аз харесвам онези мъже,
за които честта е призвание,
с благородно и прямо сърце,
победители в ред изпитания…
Аз харесвам онези мъже,
дето името „мъж“ им отива…
Ах, да знам, че ги има поне!…
(Във живота не срещнах такива!)

Мариела Челебиева

Излезе истина

Защо не ме застреляш просто...
и разпилееш празните ми мисли по стените.
Признавам си преди да ме застигне обич
ще почна да изпитвам... безразличие.

Дотолкова съм наранена, че съм чиста
след хилядите думи кални, дето ме замерят.
От толкова лъжа - излезе истина...
че най-голямата любов е лицемерие.

Камелия Ангелова