Преди да си отида

Спокойствието в чая си не търся.
Спокойствие ще имам, когато мен ме няма...
Разбърквайки го - ежедневието мое прося
и моля се с надежда на живота в храма.

В милостиня ще превърна греховете ви.
Изравяйки от огъня безвремие.
Нарамили кротко страховете си,
ще се каете за вашето безверие.

Звезди от пориви бележат магистрали,
Вселената кръстосали небесни естакади
от тела, сгради, нажежени метали,
в съпровод от Божествени звуци и естради.

Засаждам с недоверие душата си ненакърнена,
запазих я от болка, отчаяние... обида,
и дори от скрита, сита благост заслепена,
душа смирена е преди да си отида.

Тайно отглеждам във нея слънца,
искрици надежди, мир, топлина,
цъфнали рози, вълшебни слова,
обич и святост са мойта следа.

Преди да си отида ще се завърна във теб,
ще оставя спомена за неразгадано минало...
Ще диря, ще моля, ще бъда обзет
от бяла магия след всичко отминало!

автори: Независима и Каам /мой виртуален познат /