в роб на хазарта мен превърнаха.
Заложих всичко, което ми принадлежи,
сега животът усмивки ми дължи...
Прегърнал съм бутилка, сияние на жена,
ухание усещам, неземна топлина.
И как ли на късмета да се доверя,
сърцето - тъй празно, да изпълни тя?
Започвам спор след спор във самота.
на себе си не вярвам, излъгах сляпо таз съдба...
Ще тръгна сам - там, на край света,
покаял се, признал пред Бога свойта грехота!
Ех, измамно щастие защо от мен се скри,
любов без изход - животът ми ще отлети...
Откраднати мигове - щастие нетрайно...
Съдба, смили се - направи да е безкрайно!
Безкраен мрак, преливащ в тишина,
платих житейски грешки аз със светлина.
Тунел без изход, лутам се сега,
Къде да търся своята погубена нега?...
Къде ли - там, където погледът се взира,
там, където мечтата моя реалността визира.
И там, където ти във бляновете мои,
виждаш мен сред лабиринти и завои!
Независима и Каам
23.12.2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар