Съдбовни знаци

Смеещи се зарове съдбата ми обърнаха
в роб на хазарта мен превърнаха.
Заложих всичко, което ми принадлежи,
сега животът усмивки ми дължи...

Прегърнал съм бутилка, сияние на жена,
ухание усещам, неземна топлина.
И как ли на късмета да се доверя,
сърцето - тъй празно, да изпълни тя?

Започвам спор след спор във самота.
на себе си не вярвам, излъгах сляпо таз съдба...
Ще тръгна сам - там, на край света,
покаял се, признал пред Бога свойта грехота!

Ех, измамно щастие защо от мен се скри,
любов без изход - животът ми ще отлети...
Откраднати мигове - щастие нетрайно...
Съдба, смили се - направи да е безкрайно!

Безкраен мрак, преливащ в тишина,
платих житейски грешки аз със светлина.
Тунел без изход, лутам се сега,
Къде да търся своята погубена нега?...

Къде ли - там, където погледът се взира,
там, където мечтата моя реалността визира.
И там, където ти във бляновете мои,
виждаш мен сред лабиринти и завои!

Независима и Каам
23.12.2012 г.

Преди да си отида

Спокойствието в чая си не търся.
Спокойствие ще имам, когато мен ме няма...
Разбърквайки го - ежедневието мое прося
и моля се с надежда на живота в храма.

В милостиня ще превърна греховете ви.
Изравяйки от огъня безвремие.
Нарамили кротко страховете си,
ще се каете за вашето безверие.

Звезди от пориви бележат магистрали,
Вселената кръстосали небесни естакади
от тела, сгради, нажежени метали,
в съпровод от Божествени звуци и естради.

Засаждам с недоверие душата си ненакърнена,
запазих я от болка, отчаяние... обида,
и дори от скрита, сита благост заслепена,
душа смирена е преди да си отида.

Тайно отглеждам във нея слънца,
искрици надежди, мир, топлина,
цъфнали рози, вълшебни слова,
обич и святост са мойта следа.

Преди да си отида ще се завърна във теб,
ще оставя спомена за неразгадано минало...
Ще диря, ще моля, ще бъда обзет
от бяла магия след всичко отминало!

автори: Независима и Каам /мой виртуален познат /