Рисувам ти любов

Не говори! Рисувам ти любов,
онази, след която си готов
към всичките препятствия да хукнеш.
Не са ми нужни цветове за нея,
за нашите очи е светлина,
на тъмно ние с тебе я живеем,
на тъмно се живее любовта!
Рисувам ти любов, не говори!
Рисувам я на капки по телата ни,
от твоите проблясващи очи
трепери ненаситна тишината.
За тази нарисувана любов
не са ми нужни клетви, обещания,
душите ни са нейното платно -
телата ни са само очертания...

Яна Вълчева

Тази нощ си само мой

От пътища далечни се завръщаш,
щастлив и малко уморен
и толкоз нежно ме прегръщаш
и с луда обич взираш се във мен!

Къде си скитал, аз не питам.
Къде си бил- не искам и да знам.
И само устните ти искам да опитам-
зная, колко нежност има там!

И знам, че утре пак ще тръгнеш...
Но тази нощ си само мой!
И тялото ми в пепел да превърнеш,
изгаряй го с целувките безброй!

Когато тръгнеш, не затваряй ти вратата,
защото чакам гостенка позната.
И заедно с настъпването на зората,
при мен ще дойде самотата!

Даниела Ангелова

Нямам представа...

Нямам представа, защо те обичам…
Но е толкова хубаво да мисля за теб!
И колко е лесно да вярвам в мечтите!

И колко са близо звезди и небе!
Нямам представа, но все се усмихвам.
Някак ми идва отвътре, така…
Някак е шарен деня и различен.
Цветята танцуват, пеят в дъжда.
Нямам представа, но виж, не разпитвам.
Добре ми е, нека така продължи.
Нека не зная защо те обичам,
но ако всичко си тръгне,
ти, остани!…

( неизв. автор )
http://www.facebook.com/#!/pages/-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-/183233218374903

Нужда

Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.

Аз имам нужда да повярвам,
в невидими и истински неща.
Аз искам да не се предавам,
пред дните изпълнени с болка и със самота.

Аз имам нужда да подишам,
от въздуха на слънчеви усмивки.
Аз искам вечно с любовта да тичам,
по път безкраен, без излишни спирки.

Аз имам нужда да обичам
не за ден, за два или пък за три...
Аз искам истинска любов в сърцето,
която жива винаги да ме държи.

Десислава Наумова

Искам да те имам

,

Аз просто искам да те имам ,
Поне за ден, поне за час.
Да шепна само твойто име,
Да чувам само твоя глас.
Да те докосвам с трепнещи ръце,
И топлината ти да ме обгърне.
Да се взирам в милото лице,
И простичко да те прегърна.
С дъха си да ме париш, нежно
С устни бавно да отпиваш
От моите уста копнежа
Назрял , нетърпелив, напиращ.
Да срещна погледа ти, да потъна
В очите ти и да остана там.
Да ти се отдам напълно и до дъно
Забравена, без капка свян.
Да кажа тихичко „Обичам те“
И сърцето ми за миг да спре.
Уверена сега аз вричам се
И цяла съм единствено за теб!


ღ Nanito ღ

На живота

Свалям шапка на този живот,
за всичко,което научих-
да вярвам на топли очи,
пък били те дори и на куче.

Да различавам добрата ръка
от тази,която ме цапа.
Да виждам и в грозното красота,
да мога да стискам и лапа.

Да се пазя от хитри очи
на хора и да вярвам в лисица.
Да осъзнавам преходността,
да съм сит и пред празна паница.

Да предпазя от суета
душата си с шепа искрици
и мъдростта да виждам света
с детските си зеници.

Рангел Мрянов

Приятелите

Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си:"Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.

Останаха най-верните приятели,
повярвали във мене фанатично.
И тях не ги уплаши клеветата,
защото вярват в мен и ме обичат..

И Те ме спряха на ръба на бездната.
Със тях спокойно ще вървя напред.
А другите,по-многото, изчезнаха...
Не са ми нужни!...Щом броя до пет.

Таня Трифонова

Сърцето е виновно

Не те избрах.Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби - влюбва се...и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и...не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай!-казвам му-Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и ... не вярва...
-Ще те боли. - повтарям - Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда...

Сърцето ми не слуша...И обича.
Не се сърди, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.

caribiana

/ Автор: Пол Елюар /

Нощта не трае никога безкрай
А има – щом като го казвам.
И щом като го потвърждавам.
В завършека на всяка скръб -
един прозорец.
Един отворен, осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна.
Желание и глад, които да задоволиш
изпълнено със чисти пориви сърце.
Протегната ръка,
отворена ръка,
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.

... Искаш ли ?! ...

Искаш ли с любов да се накажем?!
Уморена съм от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
от самотност - стигаща до лудост...

Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!?
В другия криле за полет да намерими
усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!


Искаш ли да се завием с вятър?!
За награда - да си подарим дъгата?!
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?!

Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?!
И преди безличните да разтревожим -
да полетим - крилете си на тях оставили!

... Искаш ли?!...

М. Трандева

Крепост

Моя силна и непокорима крепост,
Колко бавно те превземах аз!
Никога не те превърнах в пепел –
Само себе си изгарях аз.
И със своя огън непокорен,
И със неговата силна мощ,
Покорявах сънищата твои,
Ставах твоята безсънна нощ.
Станах твоята звезда незнайна,
Твоят дъжд под клепките валял,
Твоя малка, но човешка тайна,
Твоят лъч на устните изгрял.
Твоят вятър, който отдалече
Призори събужда твоя ден.
Бях във мислите ти и в мечтите,
Исках да сънуваш само мен...
И когато станах победител
На очи, на мисли, на черти,
На безсънни нощи и тревоги,
На изстрадан и изплакан ден...
Аз разбрах – без теб не мога!
Победителят май беше победен!

Мария Бакърджиева

Присъда

За Любовта ми вий не ме съдете!
Във ада аз достатъчно горях.
Горчилката от думи ми спестете -
платих си двойно всеки смъртен грях.

Платих си двойно влюбена да бъда,
след дългите години самота .
Приех достойно тежката присъда
със пръст да сочат моята вина.

Вината ми, че слънце е огряло
животът ми, във сетният му час,
че моето сърце за миг бе спряло,
когато в две очи се вгледах аз.

Но аз ли съм виновната, за Бога?
Сърцето си ли трябва да изтръгна?
Видях, че да обичам още мога!
Не искайте от мене да си тръгна!

Нали бе казал някого, че пътят
към щастието е винаги един...
За Любовта ми нека да ме съдят!
Но с нея този път ще извървим!

Павлина Соколова