Присъда

За Любовта ми вий не ме съдете!
Във ада аз достатъчно горях.
Горчилката от думи ми спестете -
платих си двойно всеки смъртен грях.

Платих си двойно влюбена да бъда,
след дългите години самота .
Приех достойно тежката присъда
със пръст да сочат моята вина.

Вината ми, че слънце е огряло
животът ми, във сетният му час,
че моето сърце за миг бе спряло,
когато в две очи се вгледах аз.

Но аз ли съм виновната, за Бога?
Сърцето си ли трябва да изтръгна?
Видях, че да обичам още мога!
Не искайте от мене да си тръгна!

Нали бе казал някого, че пътят
към щастието е винаги един...
За Любовта ми нека да ме съдят!
Но с нея този път ще извървим!

Павлина Соколова