Уморена съм от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
от самотност - стигаща до лудост...
Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!?
В другия криле за полет да намерими
усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!
Искаш ли да се завием с вятър?!
За награда - да си подарим дъгата?!
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?!
Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?!
И преди безличните да разтревожим -
да полетим - крилете си на тях оставили!
... Искаш ли?!...
М. Трандева
Няма коментари:
Публикуване на коментар