щастлив и малко уморен
и толкоз нежно ме прегръщаш
и с луда обич взираш се във мен!
Къде си скитал, аз не питам.
Къде си бил- не искам и да знам.
И само устните ти искам да опитам-
зная, колко нежност има там!
И знам, че утре пак ще тръгнеш...
Но тази нощ си само мой!
И тялото ми в пепел да превърнеш,
изгаряй го с целувките безброй!
Когато тръгнеш, не затваряй ти вратата,
защото чакам гостенка позната.
И заедно с настъпването на зората,
при мен ще дойде самотата!
Даниела Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар