Не съм светица, нито пък богиня...

Не съм светица, нито пък богиня
и причинила съм безброй сълзи.
Аз грешките си опит... не наричам,
а грозни истини, променящи съдби...

Дали защото със сърцето си решавах,
понякога по-грешна бях и от самия грях...
Разбрах, че болка е, когато нараняваш
и греховете, даже и простени, пак болят...

Не оправдавам греховете със "защото",
а предпочитам тихо да ги давя във сълзи.
Научих, че са нужни сила и достойнство,
за да простиш и за да изречеш "Прости!".

И днес решенията взимам със сърцето,
а разумът сърдито ми размахва пръст.
Раняват, но не ни убиват греховете.
А става ли от прошки по-добър светът?

Като пендари тежки окачих си греховете
А всяка жълтица е мъничка смърт и... боли.
За да сгрешиш не ти е нужно много време...
Но цял живот понякога не стига, да простиш...

СЕЛВЕР

Любов ли е ...

Любов ли е когато те измислям
по-съвършен отколкото си всъщност,
когато не те искам...и те искам.
Когато ти си чувството за 'в къщи'.
Когато те изплаквам безпричинно
и въпреки причините те оправдавам,
когато нямам сили да съм силна,
но някак си успявам да остана,
когато се пропуквам от гласа ти
/и после се запълвам със мълчания/
когато търся безпосочни пътища
и си поставям нови разстояния,
когато те зазиждам вън от мене
и после цялата се сривам. Да те пусна.
Когато губя себе си в безвремие
и после осъзнавам, че е късно...
Любов ли е, когато не заспивам
и те сънувам със отворени очи,
а в мен вселените избухват и се свиват,
и после се превръщат във сълзи.
Любов ли е когато се ранявам
сама със моите безброй защо-та,
а отговорите им винаги ги няма,
освен един. Любов е.

caribiana

“Момичето плаче под дъжда. И дъждът плаче в момичето”

“Момичето плаче под дъжда.
И дъждът плаче в момичето”
Рени Йотова

А дъждът е плакал мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.

Бояна Петкова

Онази съм...

Онази съм - която все не чакаш
и от която често се отричаш,
с която, между другото, си лягаш,
а никога не каза, че обичаш...

Онази съм - която е удобна
и не задава никакви въпроси,
която не приемаш насериозно,
която главоболия не носи...

Онази съм за теб! А всъщност дишам...
(Напук на всички рани във сърцето!)
От двама ни бях по-добра - обичах!
(Самата се учудвам, за което...)

И май дошло е време да си тръгна.
(Маскирана във хладно безразличие.)
Но в крайна сметка - ти ще си излъган!
(Останал сам със своето величие!...)

marielavip (Мариела Челебиева)

Усмивките

Усмивките ми винаги говорят -
откриват ми душата за света...
Една е за отминалите хора,
една за добър ден, от суета,
една за всичко, що наричаме природа,
за изгрева, за залеза една.

Една, която давам на раздяла,
една, която идва със сълза,
една, с която нежност подарявам,
една, която пази любовта...
Усмивките ми винаги говорят
и толкова ненужни са словата,
те искат да прикрият и престорят.
Усмивките са рожби на душата...

Яна Вълчева

Пробуждане

Изгребана от длани и очи,
от думи и от погледи ранена,
в света на полуделите щурци,
завръщам се сама и уморена.

В тревата, овлажнена от любов,
звезди свалени, бавно помътняват,
луната остри бледия си рог
и мъчи се в нощта да ме удави…

По дланите ми с тънки пипалца
калинки тайни пътища чертаят,
попива във очите ми съня
и спуска се по вените във тялото.

А вятърът ме буди сутринта
и ме напръсква със сълза на птица.
И ми прошепва, че накрай света
ме чака някой, който ме обича.

Нели Димитрова

Неделя е ...

Неделя е ... днес поне не бързай ,
постой без думи - с чашата кафе ...
Навън е тихо още ...ти не бързай -
в надпревара с времето сме все .

Защо ли винаги сме тичали припряно -
на крак изпивахме поредното кафе ,
разделяхме задачите по равно
и всеки бързаше незнайно за къде ...

Изминаха години неусетно,
подгонени от бързащия ден ...
Не може да премине ...не е честно
животът ни от хаос подреден .

Не може да ги няма тези наши
любими ритуали насаме .
И да говорим само за задачи ...
днес време е за романтичното кафе .

Неделя е ... Пак станали сме рано ,
пак пълни са и чашите ни две ...
Не бързай ... още няколко минути само .
Не спреш ли ти ... то времето ще спре.

stela50

Събота

Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...
Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите – искрици,
но пропускаме някак в света...
Днес е ден, в който правя магии,
от онези – които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.
Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.
Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.

автор: Мира Дойчинова-irini

Пречистваща тишина

Не се опитвай да спасяваш тишината.
Пусни я! Нека да се накрещи -
да каже всичко насъбрано.
Не знаеш ли, че тишината не мълчи?
Напротив. Искрено показва всичко -
жестоко, без да ни спести
напразни болка и умора.
И не се трогва от сълзи.
Усещам... Тишината значи края
на нещо хубаво преди,
на нещо безвъзвратно отлетяло,
което няма да се прероди.
Приемам тази тишина - присъда.
Щом ти поиска, ще мълчим.
Но после... Нека истински да бъдем -
пречистени, без фалш... без грим.

Детелина Стефанова

Какво ти липсва...

Какво ти липсва, за да си честит?
Що още искаш, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно да си сит-
отвънка- залък хляб, мечта- отвътре!
И нищо друго. Другото е смърт,
лъжовна лакомия, празна жажда.
Мечтата да е мека, хлябът- твърд!
Такива само ще ти се услаждат.
Не искай нищо повече! Помни:
човекът е устроен толкоз жалко,
че колкото и земни благини
да има, вечно му изглеждат малко!
Какво ти липсва още, братко, та
се чувстваш все самотен и ограбен?
Май всичко имаш. Само не мечта?
Май си забравил сладостта на хляба,
та за това те мъчат скръб и глад?
Ако е тъй, знай- един е лекът:
раздай се цял на този беден свят!
Пак беден си стани! Че най-богат е
в своето раздаване човекът!

Дамян Дамянов

Ако ме искаш

Ако ме искаш кротка и смирена,
създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена...
изстинала. А ти ще бъдеш цял.

А искаш ли ме пролетна стихия,
повикай дъжд, повикай ураган.
Аз ще се слея с тях. Ще те открия
и огнена целувка ще ти дам.

А може би ме искаш неизменно
до себе си във всички цветове.
Усмихната и плачеща, ранена,
но силна като корабно въже.

И в миг - от гръмотевична и бясна,
превръщаща се в нежен аромат -
неуловим и дързък, и опасен,
и твой... Но често пъти непознат.

Ако ме искаш, трябва да си силен.
Най-силният от всичките мъже.
В ръцете ти да мога да се скрия,
да съм жена, и майка... и дете...

Във дните ти да бъда чернобяла
понякога. И ти да ми простиш.
Със мен едва ли ще достигнеш Рая...
Но, моля те, не спирай да вървиш.

Ева Корназова

Отведи ме!

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук!
Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!

Маргарита Петкова

Любов, остаря ли ?

Душата ти крещи за помощ.
Не я ли чуваш? Оглуша ли?
Устата ти мълчи греховно.
Кого наказваш? Полудя ли?

Очите гледат ме любовно.
Не ги ли чувстваш? Ослепя ли?
Устата пак мълчи греховно.
Те мене гледат! Не разбра ли?
Ръцете ти летят към мене.
Не ги завързвай! Оглупя ли?
Страха обичам даже в тебе!
Разбра ли ме? Едва ли.

Мадлен Алгафари

Спрял часовник

Часовникът ми спря. На теб без десет.
Но не и времето. То тъпо отлетя.
Посегнах да го хвана аз. Надвесих се
над спомена за теб. И заваля.

Ръждясаха стрелките, даже смисълът.
Развихри се болезнен ураган.
Два пъти да те имам – не е писано.
Не се повтаря нищо. Хем го знам.

Стрелките сочат теб. Оттук нататък
ще чакам да помислиш ти за мен.
Дори и спрелият часовник дваж, за кратко
във денонощието всъщност е сверен.

автор: Мартин Спасов

Ще разбереш, че ме е имало ...

Ще разбереш, че ме е имало едва когато
осъмнеш в поглед, който не е моя.
Едва когато спреш пред тишината
на стръмните, объркани завои.
Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Ни в дланите, ни в устните...ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли...направи ме излишна.
Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто...времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш...
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак накрая.
Когато разбереш, че мен ме няма.

caribiana

Не ми е тъжно

Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.

caribiana

Искам с някого да помълча

Искам с някого да помълча,
да повярвам в спрелите му стъпки,
да усещам нечия душа,
как до моята стои на пътя.

Искам с някого да помълча,
мълком да се наговорим,
с въглени от есента,
под луната да си стъкнем огън.

Искам с някого да помълча.

Катя Бориславова

Март

Сега съм Март. И време за промяна.
(Премигнеш ли, току ще разцъфтя.)
В тревичките ти бродя... И ме няма...
И все ме чакаш... Като Пролетта...
Не се чуди, че днес съм тъй сърдита –
след малко ще обърна всичко в смях.
Къде съм го научила? Не питай...
В капчуците – откривам се във тях,
в игликите редя безброй надежди,
а после си ги пазя във зениците.
Заплитам мартеници в клоните си нежни,
и щедро разпилявам вредом птиците...
Нали съм Март, и всичко ми е цветно.
(Но тайно ще се правя на сърдита.)
Усмивка скрих в безкрая на небето ти.
И с твоето „Обичам те!” – политам...

irini

По-различна призма

Отвикнах вече времето да гоня...
Дочух съвет „Мечтите си гони!”
И миналото спрях да си го спомням...
От него смисъл няма - все боли!

Годините летяха като вятър,
а спомените бяха като птици
оформили в небето черно ято,
по-черно и от моите зеници...

Крещят, че ще вали... Но аз не вярвам!
Поглеждам ги с усмивка уморена,
и сякаш чуло Слънцето се мярва,
доказвайки прогнозата сгрешена.

Седя смирена. Гледам днес света,
през ъгъла на по-различна призма.
Лекува всички рани любовта
и няма място тук за катаклизми!

Отвикнах вече времето да гоня...
А птиците... отлитнаха на юг.
И днес, ако една сълза отроня
от щастие ще бъде, че съм тук!

Павлина Соколова

Невъзможна любов

Оставам в теб като усещане за песен...
Оставаш в мен като усещане за стих...
Ти любовта рисуваш с думи в миг чудесен...
А аз живея с любовта си тук, а не в мечти...

И следва всеки своята пътека...
виж - двете се пресякоха за миг...
Любов ли е...? - Едва ли е... но нека
туй чувство приказно във нас да съхраним...

Една любов, от невъзможност вечна...
Една любов - като мираж трепти...
Остава в мен като усещане за песен...
Остава в теб като усещане за стих...

автор vanya70- Ваня

Живей пълноценно

Когато ти се пее - просто пей;
когато ти се плаче - поплачи.
Не спирай и сърцето си, недей
да гони своите мечти.

Гребни си от живота с пълни шепи
минута след минута, ден след ден,
защото той, мигът, не ще да се повтори
и всеки е по своему необикновен.

И, щом обърнеш се назад,
ще видиш спомена красив,
ще видиш обич, болка, страх,
но ще си истински щастлив.

Защото пълноценно си живял,
на свойто "аз" останал верен
и плакал си, и си се смял,
но все нагоре бил си устремен.

Жанет Велкова

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: "Влезте в крак!"
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Ръдиард Киплинг