постой без думи - с чашата кафе ...
Навън е тихо още ...ти не бързай -
в надпревара с времето сме все .
Защо ли винаги сме тичали припряно -
на крак изпивахме поредното кафе ,
разделяхме задачите по равно
и всеки бързаше незнайно за къде ...
Изминаха години неусетно,
подгонени от бързащия ден ...
Не може да премине ...не е честно
животът ни от хаос подреден .
Не може да ги няма тези наши
любими ритуали насаме .
И да говорим само за задачи ...
днес време е за романтичното кафе .
Неделя е ... Пак станали сме рано ,
пак пълни са и чашите ни две ...
Не бързай ... още няколко минути само .
Не спреш ли ти ... то времето ще спре.
stela50
Няма коментари:
Публикуване на коментар