Но не и времето. То тъпо отлетя.
Посегнах да го хвана аз. Надвесих се
над спомена за теб. И заваля.
Ръждясаха стрелките, даже смисълът.
Развихри се болезнен ураган.
Два пъти да те имам – не е писано.
Не се повтаря нищо. Хем го знам.
Стрелките сочат теб. Оттук нататък
ще чакам да помислиш ти за мен.
Дори и спрелият часовник дваж, за кратко
във денонощието всъщност е сверен.
автор: Мартин Спасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар