Дочух съвет „Мечтите си гони!”
И миналото спрях да си го спомням...
От него смисъл няма - все боли!
Годините летяха като вятър,
а спомените бяха като птици
оформили в небето черно ято,
по-черно и от моите зеници...
Крещят, че ще вали... Но аз не вярвам!
Поглеждам ги с усмивка уморена,
и сякаш чуло Слънцето се мярва,
доказвайки прогнозата сгрешена.
Седя смирена. Гледам днес света,
през ъгъла на по-различна призма.
Лекува всички рани любовта
и няма място тук за катаклизми!
Отвикнах вече времето да гоня...
А птиците... отлитнаха на юг.
И днес, ако една сълза отроня
от щастие ще бъде, че съм тук!
Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар