че аз съм нежно, наивно цвете
и като тиха вода съм скромна,
а ти небрежно ми взе сърцето.
А ти си ходиш със мен закичен
и аз линея върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея и да треперя.
Хей, напомни ми да ти напомня -
аз имам тръни, дера жестоко
и като тих вир съм вероломна,
който нагази - все дълбоко.
Хей, напомни ми...
...и като тих вир съм вероломна,
Който потъне - все дълбоко.
Миряна Башева
Няма коментари:
Публикуване на коментар