Друга

След толкова време отново до мен
ти стоиш. Ала колко далече
аз те чувствам от себе си. Някак смутен
осъзнаваш, че друга съм вече.

И ме гледаш с отчаян копнеж във очите –
в тях предишната страст да намериш.
Недей да я търсиш, отдавна сълзите
заличиха следите от нея.

Неповярвал докрай, ти се питаш дали
още обич в сърцето си нося.
Ала все тъй мълчиш. А не трябва, нали
търсят отговор твоите въпроси.

Неуверено някак протягаш ръка
да докоснеш косите ми бавно.
И говориш тъй тихо, че те чувам едва,
как до болка ти липсвам отдавна.

Прегръщаш ме с нежност така закъсняла
и ме питаш дали те обичам.
Но сянка на страх в твоя поглед е спряла –
виждаш сам, че съм вече различна...

И ме питаш дали съм щастлива сега.
Ти не чу ли смеха ми звънлив –
в него няма тъга. И се питам, кога
ти си бил като мене щастлив.

Днес ме губиш завинаги. Зная, боли.
Да простя тихо молиш ме ти.
Аз простих ти отдавна. Не зная дали
сам на себе си ти ще простиш...

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/DRUGA/134269.html#ixzz1bXNhcg8o