и сянката ми с трепет ще те вика, ...
по вятъра целувка ще ти пратя,
ще чуеш името ми, много тихо...
И търсейки за чувствата ти ключа
през огъня от болка ще премина,
най-скритите ти тайни ще науча,
заравяни в душата ти с години.
Магия нежна аз ще ти направя,
стрелките ще ти шепнат „Има време!”,
към твоето сърце път ще проправям
със стъпки от Луната озарени...
Като русалка ще те оплета
с коси от злато и очи греховни,
ще се разлееш... ще те събера,
шептяща с устни стихове любовни.
Със пръстите си леко ще докосвам
на твоята душевност всички струни,
и с дъх от нежност ще те омагьосам,
вълшебно ще е всичко помежду ни...
Леда по теб с любов ще размразявам
ще взема от дъгата цветовете,
със слънчеви лъчи ще оцветявам
мостовете по пътя към Сърцето...
Ще ти разказвам приказки без край...
Ще бъда твоята Шехерезада.
И Адът ще превърна в земен Рай.
Ще срутя всяка каменна преграда...
Ще ме усетиш... Като полъх чист.
За теб дойдох, и няма да си тръгна!
Прелиствам бавно всеки следващ лист...
Започвам свойта приказка тепърва...
Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар