което в мен като вулкан напира......
Безсилна, да се боря с изтезанието
и с чувството, което в мен пулсира...
Далече ли съм или твърде близо?
През хиляди прегради те усещам,
по цялото ми тяло се разливаш
и париш като слънцето горещо.
Понятието време, разстояние,
оплита се в ума ми омагьосан
потапям се във твоето ухание
и всяка част от себе си жигосвам...
Събличам свойте принципи железни
и тръгвам босонога към безумието.
Пред твоя дом стоя. И ако влезна
грехът ще оправдая с пълнолунието...
Но спирам насред път! И леден дъжд
смразява мойте чувства забранени...
Как мога да обичам този мъж,
щом зная, че ще има наранени?
И огъня в сърцето бавно гасне
под сълзите на тази нощ дъждовна...
Дали следите бързо ще зараснат
след тази обич огнено-греховна?
...Какво от туй, че в този миг аз зная-
във мислите си, че си тук, до мен?
Щом днес, преди началото е края,
а утре ще е просто празен ден...
И ето ме...Прашинка сред тълпата.
Сама на себе си. Или пък ничия.
Вървя напред. Напред към Самотата.
Останалото – тихи многоточия...
Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар