Само настроение

Градът, приспал наивните си грижи,
пестеше ток - спести дори Луната.
Угасвах до един задрямал ближен,
а страшно ме болеше тъмнината.
Припомнях си нарочно всичко светло -
но все едни, едни и същи мутри...
Навън един изкукуригал петльо
ме лъжеше, че ще се ражда утро.
Не ми тежаха мръсните чинии.
Тежаха ми неискрените пръсти.
Молитвите дъждът да ме измие
се сбъдваха - но непременно късно.
И пак осъмвах ничия, но цяла.
(Късметът да не стана на парчета
се плезеше в зелено огледало -
очите на разлюбени момчета.)
Тогава още знаех, че те има -
един такъв, на никого приличащ.
Но нямаше лице и глас, и име -
и аз не знаех как да те обичам.
Когато знаех, вече беше късно
тревата след дъжда да се изправи.
Стъмни се. И сълзата ми се пръсна
в окото ми -
за да не те удави...

Камелия Кондова

Участ

За някогашното... Което...
Пак ще се върне... Някой ден...
Нали?... За болката в сърцето...
За смелостта да бъдеш с мен.

Такъв – капризен, лош, отчаян...
И все по зъл и уморен...
Ах, за началото след края...
За ужаса да бъдеш с мен...

За белезниците... Железни...
За доживотния ни плен.
Докато някой ден изчезнем...
За подвига да бъдеш с мен.

През зимата... През самотата...
В леда... От тебе разтопен...
С останките от топлината.
За участта да бъдеш с мен.

И за усмивката прилежна...
През сълзите... И през скръбта.
Благодаря ти, неизбежна
и храбра моя... До смъртта.

Недялко Йорданов

Не продават любов...

-

Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани,
в този свят уж продава се всичко-
гледаш филми на плоски екрани,
а сърцето умира самичко.
И отказах се, смисъл май няма.
За какво са тогава парите?
Влизаш сам ти във къща голяма,
а студени и дълги са дните.
Бях навън, две очи в мен се взряха -
не можах да стоя адекватно.
Любовта бе това, аз познах я.
Тя дошла бе за мене - безплатно.

М. Спасов

Само полъх

Не те обичам, чуваш ли, не искам
на халос да пилея любовта си.
Раздавах се безумно - няма смисъл.
Сега те пазя само в мисълта си.

Не те обичам, чуваш ли, не искам
любов да подарявам на глупци.
Когато се научиш да ме искаш,
ела и прегърни ме, говори ...

А аз ще си остана само полъх
от твойто лято, с мирис на море.
Когато се научиш да обичаш,
отново ще намериш моето сърце.

Не те обичам, само те желая.
Ела, и в мен отново се разлей.
Когато умориш се от нехая,
ела, и в мойте дни живей ...

Нели Никова

Размисли

И ако трябва нещо да поискам,
преди да си отида от света,
една любов, без име и без смисъл
мечтала бих за миг да споделя.
И ако трябва да целуна някой
със устните, преди да се стопят,
ще искам да е Той. И да е лято.
А след това... те нека да мълчат!
И ако трябва да пресметна всичко,
похарчено от мъка в някой бар.
Платила бих един живот. И лихвите.
Но аз сама не ставам за лихвар.
И ако трябва утре да си ида
аз бих избрала точно този мъж,
да срещне любовта ми за да види,
че истинската идва по веднъж!

NimeriQ

Остави ме да те обичам...

Не мога да те наобичам, не разбираш ли...
Все ми се струва страшно недостатъчно.
Все ми се струва като миг-премигване -
такова малко и безумно кратичко.

А ти ми се обичаш много. Много!
Защо - не зная. Никак и изобщо.
И за това - не питай. Аз не мога
да ти измисля отговори на въпроса.

Обичам те ... така. И без 'защото'.
Или защото мога... Пък и искам...
Обичаш ми се. Толкова е просто.
А щом боли, показва, че е истинско.

caribiana

Само той ме научи на обич

Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам -
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"

Дето гледа ме - рошава, глупава,
смешна, слаба и силна
и ми казва - "Много си хубава!"
Ей така, дори без причина!

Той се радва на моите странности
и се смее на мойте шеги.
Вярва в мен и в мойте прекрасни
и налудничави смели мечти!

И само с усмивка посреща!
И винаги дава ми повече!
За друг такъв не се сещам...
Единствен той ме научи на обич!


Петя Ходжева

Има ме... за Него

Аз съм мълчанието сутрин в очите му.
Последната капка отиващ си сън.
Първата глътка топлина от кафето.
Аромата на утро по кожата съм.
Аз съм тръпката по гръбнака му вечер.
И съм копнежа му, и съм умора.
Аз съм тази , която единствено
с поглед търси в морето от хора.
Аз съм близко до него. И страшно далече.
Аз съм толкова негова, че чак го боля.
Той ме има неистово. И без притежание.
Аз го имам остатъчно. И само в съня...

caribiana

Животът

Живота не даде ми нищо безплатно -
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.

Не очаквах подкрепа, не исках и помощ -
единак съм. Така и до днес оцелях.
Но понякога моля за нежност, за обич
не е слабост, а горест - нали съм жена.

Жена като всички - и грешна, и праведна,
обичам различно, различно живях,
като ангел невинна, като вещица дяволска,
и безумна, и мъдра, от жестокост - добра.

Живота не даде ми нищо на заем,
а вземаше лихва с висока цена.
Вземай, Бирнико, аз съм богата
и след тебе ще имам сърце и душа.

от нета

Какво е забранената любов?

Какво е забранената любов?
И кой би дръзнал да я забранява?
Дали пред мене днес ще е готов
той "позволената" любов да защитава?
Видяли ли сте забранената любов
как с нежност сутрин се събужда,
готова да посрещне своя нов,
усмихнат ден в постеля чужда?
А чули ли сте забранената любов
как шепне с обич думи неизказани?
Ръцете вплетени, телата в зов
любовен и задъхан...
Да разказвам ли?
Не, не съдете забранената любов!
Любов ли е - не може да е забранена.
И заслужава своя благослов,
когато е от двама споделена.

Мая Попова

Липсваш ми.......

Липсваш ми.......

По дяволите как ми липсваш.....

Как празно е без теб сега.....

Как казваше, че ме обичаш.....

А сега останала е само тишина.

И става все по- тихо.......

Изпита бутилка до край.....

Увяхнало цвете......

Изгоряла цигара......

А ти от снимката ми се усмихваш.....

Пронизват ме отново твоите очи.

О, по дяволите, как ми липсваш.....

Как без теб боли.....

Ти мe помоли да не плача,

как да спра,

как без тебе да остана,

как да продължа....?

И все така ми липсваш.....

И все така ме гледат твоите очи,

и все така аз още те обичам.

А така боли...... ........... боли без теб!

Публикувано : от Ралица Димитрова

Един за друг

Ти чакал ли си телефонен звън
на късчета да пръсне тишината,
и да прекъсне тягостния сън
донасяйки надежда във душата?

Очаквал ли си моето писмо,
което все се бави, все го няма?
Опипвал ли си празното легло,
копнеейки във него да сме двама?

А шепнел ли си името ми сутрин,
щом в стаята си слънцето посрещаш,
изпращал ли си вятъра с поръки
да ме намери... да ми каже нещо.

Взирал ли си се в чуждите очи,
надявайки се моите да срещнеш,
и бил ли си наистина щастлив,
щом в пощата ти се белее нещо?

Повярва ли на мен, че беше лесно
да крия вечно чувствата под маска?
А ти не се ли чувстваше нелепо,
когато просеше за капка ласка?

Презирал ли си всички тези хора,
подвластни на лъжи и на измама,
и молел ли си някой за опора,
когато гордостта у теб я няма?

А търсел ли си мене ти, когато
бе задушен от тайно скрити чувства.
А аз? Дали у теб намерих някой ,
който ми даде муза за изкуство?

Знам, че си срещал. И че тази някоя
все още кара теб тихо да страдаш.
Не си ли искал да съм таз, която
ще ти помогне нея да забравиш ?

...Ако така си чакал всеки миг
тъй както аз... докато не те срещнах
значи родени сме един за друг
и значи има... просто има нещо!

Павлина Соколова

Обичам те

Не трябваше да ми го казваш. Нищо.
Така объркват думите... Мълчи.
думи сетивата се пресищат.
Започва после само да горчи.

Обичай ме, но нека да е тайна.
Ще знаем тази тайна аз и ти.
Изкажем ли я, тя ще е нетрайна.
Опазим ли я, обич ще пести.

Добромир Банев

Потъвам

Потапям се в дълбините на твоите очи
и потъвам, потъвам, потъвам!…
Искам да те гледам!
Искам да вървим един до друг,
сами в целия свят,
под светлините на нощта,
прегърнати, мълчаливи,
безумно щастливи, красиви!
Разтопяваш ледовете в сърцето ми,
когато те погледна!
Потъвам, потъвам, потъвам…

Автор: Lo Lita

Научих се

Научих се да чакам, да чакам малко обич...
да чакам малко щастие, да чакам вечно теб!
Научих се да търся,сред хорската безкрайност,
единствен твоя ПОГЛЕД!
Не се научих само, очите ти във спомен да превърна!
Така до днес живея, научена да те обичам!

От: Букет за Теб!

Ти, който ...

Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интригантство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.


Без нея (тъжна констатация!) -
и цялата “цивилизация”,
уви поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.

Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен с Власт.
Или още по-страшно – от Аз.
И тъй си живеем умиращи
с тук-там мъдреци протестиращи -
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта -
спасителката на света.

Ти, ако все още четеш това стихотворение.
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат’ монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!

М. Алгафари

Вчера бях

ВЧЕРА БЯХ... СИНЬО СИЯНИЕ.

ЕДВА ДОЛОВИМ СИН КОПНЕЖ.

ОТГЛАС ОТ ДРЕВНО ПРЕДАНИЕ....

ДЪЖДОВНО ПРЕЧИСТЕН РЪМЕЖ.

ДНЕС СЪМ НАПЕВНО-СИНЯ ЕСЕН,

ЧАСТИЦА НЕДОКОСНАТА СИНЕВА.

МАГНЕТИЧНОТО, СЛЪНЧЕВО ЕХО

НА НЕПРЕДВИДИМО-СИНЯ ЖЕНА...

УТРЕ СЪМ СИНЬОТО НА ЗНАМЕНИЕ.

СВИДЕН СПОМЕН ОТ СИНЯ ОМАЯ...

НА НЕЗАБРАВИМА ОБИЧ, ВИДЕНИЕ,

ОТЛЕТЯЛО В СИНЬОТО НА БЕЗКРАЯ...



Автор: divna8

Разплата

Дали обичаме когато с думи тежки
премазваме очи пропили болка?!
Дали съзнаваме прибързаните грешки,
или си казваме:Какво пък толкова?!

Дали си тръгваме от някъде доволни,
че ще изтрием с алкохола спомена?!
Че чувството с карфичка сме заболи
в тефтерче - с катинар затворено?!

Дали заспиваме с усмивка знаейки,
че някой там навън ни чака,
че тясна му се вижда стаята
и търси ласките ни в мрака!?

Дали се чувстваме богоизбрани,
когато с лекота любов прокуждаме?!
Когато в нечие сърце копаем рани
и воплите му в сън не ни събуждат?!

Дали сме чували,че има и разплата?!
Че някой ден местата се обръщат?!
Бездушния в прахта пълзи разплакан
от любовта, която има да му връща!!!

Марияна Трандева

Научи ме !

,

Научи ме без теб да живея,
научи ме без теб да сънувам!
Научи ме за друг да копнея
научи ме за друг да будувам!
Научи ме нощта да прегръщам,
без тъгата по спомена нежен!
Научи ме душата да връща
всяка моя греховна потребност!
Научи ме без тебе да дишам!
Очите ти очите ми да оставят....
Помогни ми да спра да обичам....
Помогни ми да те забравя!
/прочетох горенаписаното от душата....
сили нямам да ти го изпратя..../

Марияна Трандева

Последната роза на лятото

Той ли, Дяволът, седнал на моето рамо
пак шепти, че не си ти за мен
и, че скоро в душата ми зима скована
ще замести горещия ден...

Той ли хвърля в лицето ми истини сиви
и мечтите ми стрива на прах,
а душата ми, клетата, в ужас се свива
задушена в тъмница от страх.

Може би е така, може би твърде късно
стигнах до този брод възмечтан,
колко листове празни преди туй откъснах
в календара на своята длан...

Но душата ми - вижте я - с трепет притиска
тази роза последна на лятото
и напук на бодливата пареща истина
още вярва във чудото, святото...

Пряко всички закони страха си отива
и възкръсва надеждата в мен,
стискам своята роза тъй сладко-бодлива
с дъх на щастие в летния ден.

И напук на студената зимна угроза
хищно впила във мене ръце,
пазя летния дъх на последната роза
с чистотата на своето сърце!

Павлина Соколова