вторник, 8 ноември 2011 г.
Животът
Живота не даде ми нищо безплатно -
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.
Не очаквах подкрепа, не исках и помощ -
единак съм. Така и до днес оцелях.
Но понякога моля за нежност, за обич
не е слабост, а горест - нали съм жена.
Жена като всички - и грешна, и праведна,
обичам различно, различно живях,
като ангел невинна, като вещица дяволска,
и безумна, и мъдра, от жестокост - добра.
Живота не даде ми нищо на заем,
а вземаше лихва с висока цена.
Вземай, Бирнико, аз съм богата
и след тебе ще имам сърце и душа.
от нета
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар