Един за друг

Ти чакал ли си телефонен звън
на късчета да пръсне тишината,
и да прекъсне тягостния сън
донасяйки надежда във душата?

Очаквал ли си моето писмо,
което все се бави, все го няма?
Опипвал ли си празното легло,
копнеейки във него да сме двама?

А шепнел ли си името ми сутрин,
щом в стаята си слънцето посрещаш,
изпращал ли си вятъра с поръки
да ме намери... да ми каже нещо.

Взирал ли си се в чуждите очи,
надявайки се моите да срещнеш,
и бил ли си наистина щастлив,
щом в пощата ти се белее нещо?

Повярва ли на мен, че беше лесно
да крия вечно чувствата под маска?
А ти не се ли чувстваше нелепо,
когато просеше за капка ласка?

Презирал ли си всички тези хора,
подвластни на лъжи и на измама,
и молел ли си някой за опора,
когато гордостта у теб я няма?

А търсел ли си мене ти, когато
бе задушен от тайно скрити чувства.
А аз? Дали у теб намерих някой ,
който ми даде муза за изкуство?

Знам, че си срещал. И че тази някоя
все още кара теб тихо да страдаш.
Не си ли искал да съм таз, която
ще ти помогне нея да забравиш ?

...Ако така си чакал всеки миг
тъй както аз... докато не те срещнах
значи родени сме един за друг
и значи има... просто има нещо!

Павлина Соколова