Излезе истина

Защо не ме застреляш просто...
и разпилееш празните ми мисли по стените.
Признавам си преди да ме застигне обич
ще почна да изпитвам... безразличие.

Дотолкова съм наранена, че съм чиста
след хилядите думи кални, дето ме замерят.
От толкова лъжа - излезе истина...
че най-голямата любов е лицемерие.

Камелия Ангелова

Да говорим за ...

Налей ми пак от същото, какво е то във впрочем?!
Ракия?!Водка или ...нещо друго, няма значение.
Пусни ми го просто, случайно, в сокчето
и да говорим .... как за какво?!За времето!

За любов не говоря отдавна, ти какво си помисли
че имам за разказване някаква тъжна история?!
Че щом от.. какво беше там... ми сипеш...
езикът ми сам за любов ще говори ли?!

Как да наречеш недоубитото и непосаденото!?
Защо да говоря за това, което ме обезсмисля.
Сърдечната ми клапа, безвъзвратно увредена,
не се нуждае от приказка за белия рицар.

Животът ми - обърната каруца от камъче
не дава пет пари по кой утъпкан път я води...
любов -престъпна, гнила, безнаказана...
За времето е по-удачно да говорим.

Камелия Ангелова

Късмет

Тоя дребен халосник, Късметът,
от години ме пържи на клада -
ту ме праща на черния петък
във деветата дупка на ада,

ту ми дава очи на богиня
и света във краката ми срива...
Докога! Вече толкоз години
все от пусто във празно преливам.

Ех, веднъж да го погна с метлата
и да удрям, доде отмалея,
да му смъкна до кокал душата...
Нека види какво е без нея!

И се стягат юмручни ръцете -
стига вече притворство и поза!
Де си, мой нескопосан Късмете?!
...А пък той спи във пъпка на роза...

Ники Комедвенска

Отвори я вратата, проклетата!

Отвори я вратата, проклетата!
Ако трябва, строши катинара!
Виж я, чака те цяло столетие
и бръшлян по стените покара.

Този замък е вече пред срутване,
вятър свири във залите есен,
а в покоите спи несъбудена
стогодишна красива принцеса.

Всички принцове вече са минало,
даже скитник оттук не минава.
А принцесата, в мрака застинала,
и с магия дори остарява.

Вън животът крещи по моравите,
полудял и щастлив се извива,
само тя е отдавна забравена
и сърцето й бавно изстива.

И потънал в тъга сред къпините,
стене замъкът стар и навъсен,
а момичето, там в балдахините,
от години умира в съня си.

Ники Комедвенска

Искам пролет!

Искам пролет! Искам я сега!
Пролет със разрошени тополи,
с привечерна тъничка мъгла,
със смола по боровите стволове.

Пролет с кичури от люляк бял,
с облаци от люляци лилави.
Пролет за копринен дълъг шал
и за къса рокля без ръкави.

Пролет с остро боцкаща трева -
кръв зелена върху мъжка риза.
Пролет със това и онова,
дето в сметки влиза и не влиза.

Пролет в колорита на Дега
и с дъха на разцъфтяла драка.
Искам пролет! Искам я сега!
Утре – може да не я дочакам…

Маргарита Петкова

Здравей, аз!

От себе си не си отивай,
със себе си живей.
Хей, Аз - за твойта съпротива
към моя свят - здравей!

Здравей, усмивка на лицето,
за твоята тъга.
Ще крачим двама общо взето
със тебе все така.

Тя си отива по-щастлива -
това го проумей.
От себе си не си отивай,
със себе си живей.

Сложи картини на стената,
две чаши извади,
налей коняк, изпий едната
и пода измети.

Легни си вечерта със свойта
внезапна самота
и чакай себе си да дойдеш
от бялата врата,

за да прошепнеш мълчаливо
на себе си: Здравей!
От себе си не си отивай,
със себе си живей.

Недялко Йорданов

Свещ за добротата

Добротата облякоха в дреха трънлива.
Страшна болка сърцето раздра.
Сто камшика със злоба и завист пенлива
изтърпя! Но не сведе глава!

Във лице й изплюха отровна омраза,
тя преглътна две тихи сълзи,
и едната от тях на търкулване каза:
"Нека Бог и това ви прости!"

Напоиха я с хули. И с пошли очи
разсъблякоха и чистотата.
Тя усмихна се кротко, отново прости,
и намери покой във душата.

...Тя света ни порочен обхожда и днес -
все така добродушна остана.
Едни бранят с живота си нейната чест,
а от другите... е поругана.

Тази нощ аз за нея запалвам свещица
и се моля в сърцата да я съхраним.
Тлее пламък с Надежда... Тъй малка искрица!
Господи, нека да я спасим!

Павлина Соколова

Уморих се

Уморих се от любов на дребно -
с такава до сега живях,
трохи от хляба все обирах
и сита никога не бях.

Уморих се от любов на дребно,
от фалш, интриги, суета...
Уморих се и от лицемери,
търсещи изгода в любовта.

Искам обич шеметна и луда,
като огън в кръвта ми да кипи,
да ме изпепелява до полуда,
да ме разкъсва, да боли...

Искам обич, дето се усеща
с всяка фибра, с всяка клетка в мен,
като леден блок от лавата гореща
да ме разтапя всеки божи ден.

Да ме издигне нейде в небесата,
с нея да почувствам, че летя.
Да повярвам в истинската обич,
че това е тя... че не греша!

от нета

Банално като притча

Денят пристига. Сиво по небето му
ми обещава някакъв библейски дъжд.
Не знам къде съм. Аз съм там, където
едва ли има пътища за връщане.
Не съм се губила. Получи се случайно.
Сега ти връщам двеста тишини.
Ще ме потърсиш ли? Едва ли. Знаем го.
Не чакам тебе.
Чакам да вали.
Да завали гръмовно, много гневно -
такъв потоп, какъвто Ной не помни!
За да удавя думите ти в него...
И своите наивни лековерия.
В потопите не може да се плува.
В потопите се оцелявало по двойки.
Почти те чувам и...не те интересува.
Не липсвам и без мене е спокойно.
Да бъде дъжд тогава! Сто години.
(Или пък сто години самота.)
А след потопите небетата са сини.
Така съм чувала. Но няма как да знам...

caribiana

Писмо до Април

Не ме разнежвай толкова...
Не ми се влюбва.
Или поне не още. Не сега.
Сега ми е красиво да се губя
по тихите пътечки на нощта.
Да срещам себе си.
Да се обиквам.
Да си прощавам. И да си отивам.
Да бъда аз. Да бъда никой.
И точно за това да съм щастлива.
Засей ми само няколко глухарчета,
а после ги завий със ветрове.
Да могат вместо мене да изплачат
най-трудните ми тайни страхове,
най-дългите мълчания от обич
и най-неизговорената болка.
Сънувай ми поеми. И художници.
Но, моля те, не ме разнежвай толкова...

caribiana

Самотата...

Самотата ми е смесена с умората,
животът ми тежи като олово.
Заглеждам се в усмивките на хората
и търся те в лицата им отново.
Самотата е навред около мене,
тъй властна, като зъл велможа
върлува, бие ме със времето
и лепне по треперещата кожа.
Самотата, аз я срещнах много пъти,
познавам я, за мене тя е стръв,
тя всяка вечер погледа ми мъти,
живее в мен и в мойта кръв.
Самотата, който я познава,
той само знае как горчи,
как тихичко те носи към забравата
и в тишината покрай теб мълчи.
Самотата ли? Познавам я добре,
със мене се събужда и заспива,
тя кара любовта ми да умре,
но споменът за тебе я убива!

Наполитано (Валентино)

Какво е днес да бъдеш мъж

Какво е днес да бъдеш мъж;
да мериш кръвното на Времето,
да бягаш в цъфналата ръж
с мечтите си - големите...

Да виждаш в женските очи
все още ненаписани романи,
денят, макар да ти горчи,
миг сладък да ти хване....

Да грееш вечерите си
със чаша чудно, старо вино,
на себе си да си кумир
в житейското си кино...

И ако рано в утринта
усетиш нежна, топла ласка...
събудиш се, до теб е Тя –
не си живял напразно...

Михаил Цветански - Огнян Пожаров

Тайна...

Небето не пази тайни -
то ги каза на планината -
планината - на градините -
градините - на цветята.

Една птичка - която мина -
случайно - подслуша всичко.
Ако мога да те подкупя -
ще ми го кажеш ли, птичко?

Но по-добре да не зная -
тайната задържи я!
Ако лятото е аксиома -
защо в снега има магия?

Задържи своята тайна!
И да мога, не ща да зная
какво правят сега сапфирите -
във свежестта на безкрая.

ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

Миг

Аз май не ти поисках благослов,
когато се препънах в твоя поглед.
Подгонена от вятъра суров,
бях жадна за очи, по мене топли…

И за покров, под който да склоня,
мечтите си, до лудост наранени.
Не ти разказах колко съм сама.
Откраднах миг от мъжкото ти време

и си го скрих… Да бъде само с мен,
такъв един, задъхан от отричане.
А после посивелият ми ден
намери нови сили да обича…

И днес, когато много ме боли,
пак търся този миг. Но вече зная,
че щом любов от лудост се роди,
тя има огън да взриви безкрая….

Йорданка Господинова

Духовен избор

Душата прави строг подбор на тези,
със които смята да общува.
После се затваря
и ограничава своя кръг за достъп.

Щом затвори своята врата,
от зрелия богоугоден свят избран
на светостта недосегаема
не се натрапва никой вече.

Равнодушно отбелязва
спрелите за малко колесници
пред външната й порта ниска,
че се трупат за почивка.

Равнодушно наблюдава императорът,
когато коленичи върху нейното колимче,
без да се вълнува.

Знаех, че си бе избрала
от народ богат и щедро надарен,
(от какъвто смятам бе и тя), един другар.
След туй затвори си черупката,
за да се вкаменят като безчувствена скала -
вниманието проявено и ухажването подарено.


Емили Дикинсън
Превод от английски: Искра Пенчева

Смисъл

Това ли значело да бъдеш силен?

Да се смееш във лицето на съдбата,

а животът с трудности е изобилен

и всяка търси своята отплата.

Това ли значело да бъдеш смел?

Да се луташ в сенки, да се губиш,

но да гониш цел след цел

и в живота да рискуваш да се влюбиш.

Това ли значело да бъдеш борбен?

Да държиш главата си високо

и след всеки удар яростен и гневен,

да вярваш още във доброто.

Дали такава съм - не зная,

но сигурна съм - мога да успея

съществуването си да оправдая -

напук усмихвам се, обичам, вярвам - аз живея!

от НЕТА

Писна ми!

Като ви липсва чуждият скандал,
а вкъщи рогоносец си отглеждате -
не ме учете, моля, на морал.
Защото леко ще си вдигна веждата!
Едната вежда само - ясен знак,
но за глупаци трябва да превеждам:
"Не преминавай, ако си глупак -
оръжие е синьото под веждата!"
Ще стрелям със висока тишина.
А пък когато денонощно плачете -
не ме учете, моля, на сълза.
Видях я във окото на палача си.
И я изпих. Една сълза - гигант.
Преди да вдигна другата си вежда.
Не ме учете, моля, на талант.
И не рога - таланта си отглеждайте.
Той е раним. И ражда мъртъв плод.
/От злобата таланта абортира./
Не ме учете, моля, на живот.

Камелия Кондова

Ода за женските сълзи

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, ни питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка - че ставаше по-немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена, защото съм имала
шанса да плача за всичко това!

Мадлен Алгафари

Още помня

Аз още помня очите ти
изгарящи вьглени,
рани нестихващи
и боли...........
затова,че те няма.

... Уморена от скитане
улици сиви,
тьрся те плачейки
и чакам......
затова, което остави в мен.

Помня думите,дните,мечтите
безметежно отминали,
истинно вечни
и крещя........
затова,че те нямам до себе си...

Силвена Влахова

Бягай!

Пръстите ти още са в косите ми,
устните ти в моите надничат...
Може би из...глеждам неприлично? -
облаците сякаш с мене тичат.

Как те срещнах? Как се случи? Питам се…
Утрото неделно ме закача.
Странно, но в косите ми заплитат се
мъжките очи на минувачите…

Вятърът дори на теб ухае -
кучетата даже те подушиха…
Всички непознати сякаш знаят
а пък снощи тайно някак случи се…

Пръстите ми още са в косите ти,
устните ми в твоите надничат…
Колко топло гледат ме очите ти!
Бягай! Аз съм трудна за обичане...

Нели Господинова

Двеста извора на път да срещнеш...

Двеста извора на път да срещнеш,
жажда да те пари с огън черен,
изворите бели да отминеш,
мене между всички да намериш.

Имаш ли за туй в сърцето сила,
имаш ли за туй сърце - до гроба ?
После няма никога да искам
да ми се заклеваш в обич.

Евтим Евтимов

Не плачи в живота, актьоре...

Не плачи в живота, актьоре...
В този глупав Балкански вертеп
предстои ти прекрасната роля -
да играеш достоен човек.

Ти отдавна си в образ - актьоре,
но в реквизитното чекмедже
щом погледнеш, не ти се говори,
там има бутафорно сърце...

Виждаш сенки, които те слушат...
Клаксони ръкопляскат в главата...
Достоен човек не се играе на ужким!
На теб ли да обяснявам правилата?

Ти знаеш, че по улицата разбита
в сцена се превръща тротоара...
Кучетата са първите ти зрители,
а реквизит - смачканата цигара...

Не плачи в живота, актьоре.
Достойнство има в твойте очи.
За успеха ти ще се помоля.
Хвърли се с хъс в ролята и не плачи...

Валентин Йорданов

Ти помниш ли

Ти помниш ли, предложи ми мечти.
Въздушни, но пък толкова красиви...
Какво, че мъничко си позволих
принцеса да съм в приказки лъжливи.

Ти помниш ли, предложи ми дворец,
а кулите му - знаех - са измамни,
танцувах под звездите само с теб,
но бях ти дама само до дванайсет.

Ти помниш ли, предложи ми любов.
Повярвах ти. И даже някак знаех,
че в целият ти приказен живот
единствена ще съм, и твоя тайна.

Фортуна

Дъжд

Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай с укор в очите!
Запомни! Аз обичам дъжда,
той единствен измива следите.
Той единствен разпъжда със звън
всички, които го мразят
и оставя на стража от вън
чисти локви от калта да ни пазят.
Той единствен събужда цветя
и разнася навред аромата,
той единствен рисува дъга
и извиква в миг тишината.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай със укор в очите!
Запомни! Аз обичам дъжда.
Той единствен скрива сълзите!

/из Любими мисли и стихове/

Някой отне от денонощието час

Някой отне от денонощието час,
без да ме попита и отчаяна съм аз.
Как ще ме намери моята мечта?
Имах среща с нея
в три през нощта.
А тя е толкова капризна
и държи на точността,
как да я накарам да смени часа?
Исках да я намеря, да й обясня,
че такъв час просто няма.
Но тя е нощна птица,
не се явява през деня.
Ех, дано да се усети,
и над мене се смили -
и в съня ми дойде тихо
както правеше го и преди.

от НЕТА