Ако трябва, строши катинара!
Виж я, чака те цяло столетие
и бръшлян по стените покара.
Този замък е вече пред срутване,
вятър свири във залите есен,
а в покоите спи несъбудена
стогодишна красива принцеса.
Всички принцове вече са минало,
даже скитник оттук не минава.
А принцесата, в мрака застинала,
и с магия дори остарява.
Вън животът крещи по моравите,
полудял и щастлив се извива,
само тя е отдавна забравена
и сърцето й бавно изстива.
И потънал в тъга сред къпините,
стене замъкът стар и навъсен,
а момичето, там в балдахините,
от години умира в съня си.
Ники Комедвенска
Няма коментари:
Публикуване на коментар