Пръстите ти още са в косите ми,
устните ти в моите надничат...
Може би из...глеждам неприлично? -
облаците сякаш с мене тичат.
Как те срещнах? Как се случи? Питам се…
Утрото неделно ме закача.
Странно, но в косите ми заплитат се
мъжките очи на минувачите…
Вятърът дори на теб ухае -
кучетата даже те подушиха…
Всички непознати сякаш знаят
а пък снощи тайно някак случи се…
Пръстите ми още са в косите ти,
устните ми в твоите надничат…
Колко топло гледат ме очите ти!
Бягай! Аз съм трудна за обичане...
Нели Господинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар