изгарящи вьглени,
рани нестихващи
и боли...........
затова,че те няма.
... Уморена от скитане
улици сиви,
тьрся те плачейки
и чакам......
затова, което остави в мен.
Помня думите,дните,мечтите
безметежно отминали,
истинно вечни
и крещя........
затова,че те нямам до себе си...
Силвена Влахова
Няма коментари:
Публикуване на коментар