Мисис Съдба...

Много рядко към Вас се обръщам.
Днес обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко... на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
и си мисля - дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв.
Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода -
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
мисис, Съдба,
да съм жива...

Румяна Симова

Мъчен човек

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

25 януари 1977
Петя Дубарова

По възелчетата на едно сърце...

Не знам коя съм. Нито искам
да бъда по-различна от това.
Над мен звездите са ужасно истински
и лесно се докосват със ръка.
Във мен покълват приказки по здрач,
в които няма никакви поуки.
Понякога съм езерна вода,
която облакът е сложил във капчука.
Когато времето на покрива ми спре,
ти подарявам залези в червено.
Когато плача, ставам на море
и устните ми стават по-солени.
Във полунощ съм повече жена,
но вътре в мен усмихва се момиче.
И ставам плаха. И мълча.
А всъщност, просто ... много те обичам.

caribiana

Страх

Нали твърдиш,че ме обичаш,
но вазата залъгвам с изкуствени цветя!

Едвам мълчиш,ала отричаш.
Не се нуждаела от думи любовта.

Вибрираш цял ,но стискаш зъби.
Илюзия била страстта.

Бълнуваш мен ,а любиш друга.
Случаен сън било това.

Избягваш погледи и срещи
след тях потъваш вдън земя.

Отричаш дланите горещи.
Била различна любовта.

И колко просто се оказа,
но чак сега го проумях--
обратното на любовта не е омраза.
Обратното на любовта е страх!

МАДЛЕН АЛГАФАРИ

Любовта е даване

Не е любов да сграбчиш живота на другия,
Не е любов от слабостта си да търсиш подслон
Не е любов да оковаваш някого в чувства,
Не е любов ако е “дай ми да ти дам”.
Не е любов, ако не е изкуство.

Любов е споделеното мълчание
на нечий поглед, който тихо вижда в теб.
Любовта е извор във душата ми:
ако за теб извира - пии със пълни шепи-
че светя с нея, ще ми е достатъчно.
Защото Слабите не са способни на любов...
Защото любовта е даване.

Ний може да се срещнем някога
и тихо ще надникна в тебе –
ако поискаш, ако позволиш,
и, ако душите ни се срещнат
ще имаш всичко, от което
би могъл да си щастлив... за миг.

И този миг отново и отново ще се сбъдва,
когато пак до мене приближиш,
когато си свободен да си тръгнеш-
с един миг по-богат и по щастлив.

Любов в която няма болка, обещания,
нито преструвки, нито чувство за вина,
Любов, в която сбъднатия миг е важен
По правилата на магнита - вечната игра.

А.Терзиева

Търся си миг

Търся си миг. Парче тишина –
от онази, мълчащата, която изпълва,
и която ще спре на душата плача,
а света ще обрича на любов и безмълвие.
Търся си миг. Ако може - безкраен.
Но да сбира във себе си всички вселени.
Да лекува дори незарастващи рани,
дето някой живот е оставил по мене.
Търся си миг. От онези, безсмъртните,
дето помни душата дори след смъртта.
И от всичките спомени, той едничък да връща,
светлината във тъмния взор на нощта.
Търся си миг. Като вечност почти.
Но да може да спира и цялото време.
Колко мигове пръснах през своите дни,
а през целия път все съм търсила тебе...

irini

Мой си...

Мой си не защото си го искал,
Не защото би го пожелал,
Тая тъмна обич ти е писана -
Да я имаш без да си я дал.

Някой в тъмни доби е заклевал -
Мир да нямаш щом до теб се спра,
Моя да е твоята постеля,
Лед да си, а пак да те горя.

Вече цяла вечност...Необмислено
В крехката ми власт си се заплел,
А не зная теб ли са орисали
Или някой мене е проклел.

Дарина Маринова

Готов ли си...

Нали ти казах, че съм дива,
как можеш да опитомиш сърна?
Че ще опиташ, каза, но дали щастлива
ще съм без своите поля!?

А казах ли ти, че съм огън, паря?
Отвърна ми, че бил си нестинар.
Но знай, с гореща длан като погаля,
оставям белег като дар.

Мога даже да съм лудо вино,
да опивам, но и да горча.
Готов ли си да ме обичаш силно,
без да отнемаш мойта свобода?

Че любовта ми е като магия,
но трудно се обича като мен жена.
Веднъж докоснеш ли ме, ставам орисия.
Готов ли си да си със мен сега?

djudjii (Жанет Велкова)

Разплата

Дали обичаме когато с думи тежки
премазваме очи пропили болка?!
Дали съзнаваме прибързаните грешки,
или си казваме:Какво пък толкова?!

Дали си тръгваме от някъде доволни,
че ще изтрием с алкохола спомена?!
Че чувството с карфичка сме заболи
в тефтерче - с катинар затворено?!

Дали заспиваме с усмивка знаейки,
че някой там навън ни чака,
че тясна му се вижда стаята
и търси ласките ни в мрака!?

Дали се чувстваме богоизбрани,
когато с лекота любов прокуждаме?!
Когато в нечие сърце копаем рани
и воплите му в сън не ни събуждат?!

Дали сме чували,че има и разплата?!
Че някой ден местата се обръщат?!
Бездушния в прахта пълзи разплакан
от любовта, която има да му връща!!!

Марияна Трандева

Цената на мечтите

Не питай за цената на мечтата -
бори се , литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата-

тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.

Людмил Янков

Да целунеш зимата...

Приличам на снега. Досущ съм като него.
Валя по теб. И после се топя.
А ти ме гледаш. Дълго, дълго гледаш
как се превръщам в мъничка сълза.
И галя миглите ти с нежни длани,
целувам бузата ти, като шепот.
Светът добива странни очертания,
когато го поглеждаш през сърцето ми.
Над белите пътеки пада мрак.
Валят звезди в косите ми и става тихо.
Аз съм сълза, снежинка и жена.
Докосвам устните ти. И заспивам.

Caribiana

Зад образи различни се прикриваме

Зад образи различни се прикриваме,
забравили да гледаме в очите,
но искащи отново да откриваме
доброто, затаило се в душите...

Зад думи често искаме да скрием,
че искаме да бъдем и обичани,
а как тогава можем да открием
човек, във който можем да се вричаме?

Зад мислите си често се спотайваме.
И крием ги от другите наоколо,
защото знаем, ах, как много знаем
за болката от хулите жестоки!

Ала веднъж посмели да изхвръкнем
от клетката на своите представи,
страхът във нас отново се промъква,
че да летим нии просто сме забравили...

Мария Димова

Ще ме обичаш докато си жив

Ще ме обичаш докато си жив,
защото любовта си аз ти дадох
и самотата ти опожарих.
Сърцето си в ръцете ти подадох.

Защото сипах ти да пиеш от кръвта,
с която съживих душата ти.
Прогоних черната ти самота.
Изхвърлих всичките болезнени остатъци.

Ще ме обичаш, даже да умра.
Защото споменът душата ти изгаря.
И ще ме търсиш във нощта
за да спася от пустота душата ти.

Анна Влахова

Ако си ме чакал

Ако си ме чакал,
а не съм дошла,
значи пътя съм загубила,
но ще дойда някой ден сама.
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако си ме викал
с истински слова,
може да не съм те чула.
Но в съня ти ще се отзова...
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако някога те нараня
с дума дръзка, неразумна,
щедро болката ще заплатя
с болка...
Още не разлюбвай!
Но ако не дойда
в тежък час,
в който като хляб съм нужна,
в който само моят глас
може раните ти да превърже;
даже от далечен свят щастлив
ако не дотичам -
разлюби ме!
Без проклятие, без вик...
Разлюби ме! ...
Ако още ме обичаш!

Вася Борисова

Вълшебно споделено

Нощта съблече черният костюм
и светла дреха утрото облече.
На изгрева златистият парфюм
разсейваше съня от тази вечер.

Приказката почваше сега.
Вятърът засвири романтично,
а танцът на зелените листа
внушаваше и вяра и обичане...

Денят като молитва бе красив.
Огрян от слънце, светеше усмихнат.
Той сякаш бе един любовен стих
от който и мечтите ни, притихват.

И тръгна бавно някъде напред,
а слънцето го следваше смирено.
Ухаеше от него на късмет
и на любов, вълшебно споделена.

Валентин Йорданов

Целува също като теб

Той ме целува също като теб.
И също като теб ме изненадва.
Превзема ме натрапника проклет,
на пръсти в мислите ми се прокрадва.

Напразно пожелавам да мълчи,
щом шепотът му в мене се оттича.
А в погледът му сив...Какви очи!
Желая го- какво, че не обичам!

Дали не избледняваш тоя ден,
във който устните му пият риска
от моите, а с порив раздвоен,
цял океан във вените ми плиска.

Да. Той целува като теб, уви.
И също като тебе ме прегръща.
Но нека да го имам до зори!
А после искам...да не се завръща!

Ели Георгиева

Вятърна молба

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!

Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....

Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.

Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!

Румяна Симова

Предадена душа

Кажи, приятелю, какво се прави,
когато казваш "сбогом" на душата?
Така на улицата ли да я оставя?
Да я подпра напреко на вратата?

Бележка да оставя ли отгоре?
Или пък панделка да сложа за украса?
Или направо през прозореца отворен
да я изхвърля и да я поеме вятър?

Да й прекърша ли преди това крилете?
/ще го направя за удобство чуждо/
И огъня ще изгася. Защо да свети?!
Нима на някого ще бъде нужен?!

Предлагам я с гаранция за годност
и със упътване за употреба.
Ако си опитен с души подобни,
кажи ми колко мога да й взема?

Не бих се пазарил, но си струва:
душа продавам - важно нещо!
С парите взети мисля да пирувам-
дано ми стигнат за тамян и свещи!

Марияна Трандева

Моят начин

Не се научих да завързвам ветрове.
Когато ги улавях-те тъжаха.
В сърцата им живееха коне
орисани да гонят свободата.

Научих се, да те обичам отдалеч,
да си играя нежно с кичур от косата ти.
Да бъда полъх, без дори да разбереш,
а вечер тихо да заспивам във душата ти.

Но често съм нетрайна- просто миг.
Минавам през деня ти като хала.
Опиташ ли се да ме задържиш
ще се превърна във тъга за да остана,

а ако бъда тъжна - няма да съм аз
и ти ще се почувстваш сам, измамен...
Не зная как да бъда част от твоя свят.
Аз мога само да обичам ураганно!

Innocence

Мисъл за любов

Нозете ме болят - ония, босите
и разранените от пътища към тебе.
Плещите ми тежат от дълго носене
на чувства и любови непотребни.
Очите замъглени са от взиране
в една врата - дали ще се отвори,
дали ще видя погледа ти - синия,
и с теб или с тъгата ще говоря.
С изтръпнали ръце от непрегръщане
и устни от мълчания обсебени,
към себе си тревожно се завръщам,
но стигам все до мисълта за тебе.
До мисъл за любов - оная, босата,
непредвидимата, но дяволски човешка,
с десетки незададени въпроси,
с раздели, продължения и грешки.
С вини, които дълго ще се помнят
и дати, зачертани в календара,
с очаквания, срещи и със спомени...
С една врата, която се отваря.

Нели Вангелова

Стриптийз

Събличам се бавно,
но не прекалено...
Разпръсквам одежди по пода.
Потръпвам за миг,
май ми стана студено,
но продължавам... Ще мога!

Захвърлям бельо върху
стола наблизо,
косите ми ласкаво стенат.
В краката ми шепне
копринена риза...
Душата ми само е в мене.

Разголих я. Махнах от себе си
всичко.
Останах по Нея... По гола Душа.
Разкрих я пред теб постепенно.
Обичам...
Обичам те! Искаш ли ме така?

Румяна Симова

Излъгана душа

В деня ми никога те няма,
но в нощите си само ти
и лъжа себе си,че си измама,
ала душата ми объркана мълчи.
Мълчи,защото те усеща,
защото знае,че си още там.
Припомня си онази първа среща,
със аромат на истини и свян.
Припомня си очи,които
я гледаха като съдба.
Кафето си остана недопито,
не забелязвахме около нас света.
Предостатъчен ни бе покоя.
Предостатъчен ми беше ти.
Всяка клетка ми крещеше,че съм твоя
и че времето не ще го промени.
И душата ми за пръв път от години
се усети пълна с цветове.
Искаше да подарява рими
и да получи своите криле.
Е..получи ги и от тогава
единствено за теб шепти.
Все чака те,като сирак на прага,
от ъгъла да се покажеш ти.
Съцето ми не дава да й кажа,
че полета й няма да те върне,
че през деня ще е без теб-наказана,
че ще си нейн единствено докато съмне.

Марияна Трандева

Целуни ме!

Целуни ме, целуни ме
недей си отива
Остави ме
още малко да бъда щастлива
Утре ти ще си вървиш
с мене ще се разделиш,
но нали ще се завърнеш...
с пролетта

Ще ме чакаш под звездите
в самотните нощи
Ще ги питаш дали
нежно обичам те
още
И ще пееш песента,
и ще вярваш в любовта
Тя ще топли сърцето ти
в дните на нашта раздяла
Целуни ме...

Целуни ме, целуни ме
недей си отива
Остави ме
още малко да бъда щастлива
Утре ти ще си вървиш
с мене ще се разделиш,
но нали ще се завърнеш...
с пролетта

Ще ме чакаш под звездите
в самотните нощи
Ще ги питаш дали
нежно обичам те още
И ще пееш песента,
и ще вярваш в любовта
Ще звучи във сърцето и
песен за нашта раздяла
Целуни ме...

Обичай ме!

Обичай ме дори да те е страх
и целият свят силно да крещи,
че твоята любов към мен е грях,
и никой няма да ти го прости...

Обичай ме! Макар сега да нямам
богатства, нито в шепите жълтици-
Сърцето мое – цяло ти го давам,
вземи и мойте влюбени зеници!

А после погледни през тях и виж
как тебе виждам с моите очи,
не бях в Милано, нито пък в Париж,
за мен Светът – това си просто Ти!

Обичай ме... дори да те изгарям
с тази любов, която ме убива,
не спирам да те искам и повтарям:
От тебе обич няма по-красива!

Обичай ме! Тъй както можеш ти -
обсебващо, ревниво, романтично...
Пронизвай ме с любовните стрели
и карай да се чувствам по-различно.

А някой ден, когато дойде края
на дните ми, по теб в които тичам -
пак ще се преродя, защото зная,
че Бог ме е създал да те обичам!

Павлина Соколова

Снежинките нашепват приказка

Заснежа от небето. Шумoлящо.
Тихо, шепотно, рони се сняг.
А прилича почти на вълшебство,
омагьосало спящия свят.

Светлокрили, трептящи снежинки
кацат плахо по моите мигли.
На принцеса приличам. Почти...
Само Принцът...Дали ще пристигне?

Хайде, Сняг! Повали още малко!
Дорисувай магичното сбъдване...
Той ще дойде. Знаеш, нали?
Някой ден... Почти на разсъмване.

Caribiana

Съмнение

И пак посрещам утрото с копнеж,
усмихвам му се замечтано.
Опитвам се да следвам онзи чист стремеж
към щастието истинско, голямо.

А то изплъзва се зад сивите ъгли
на улици и сгради тъй познати.
И пак се питам както и преди:
защо ли иска да сме непознати?
Защо изчезва всеки миг, когато
у мен прокрадва се надеждата за близост?
А може пак мечтата да отпращам
самата аз със своята свенливост?

Дарина Стоянова

Когато си тръгнем от този живот

Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни търсят сметка за парите.
Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни броят грамотите,колите.

Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни отчитат тъгите,сълзите.
Когато си тръгнем от този живот,
значение няма и броят на дните.

Когато си тръгнем от този живот,
все тая е с колко венци сме окичени
и колко сме жертвали кръв или пот.
Едничко е важно дали сме обичали!

Мадлен Алгафари

Ти, моя милост и другите в мен

Ти, моя милост и другите в мен
Ти познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната...а тя те натъжава...
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.

Сaribiana

Питам се

Сбъдват ли се някога мечтите
позабравени в ъглите на душата?!
Търсим ли ги в цветното на дните?!
Каним ли на чуден танц цветята?!

Молим ли се за приятели?
Прошка искаме ли от децата си?
Мислим ли се за предатели,
ако стъпчем във калта съдбата си?

Искаме ли повече от другите
и прогонваме ли страховете си?
Бягаме ли - чувствата погубили,
неизмили спомените от ръцете си?

Вечер лягаме ли със копнежа,
че от утре всичко ще е песен,
че любов отново ще намерим,
че живота ще е някак си по-лесен?

Хора сме - от кал направени,
но не за кал на този свят продишваме!
Хора сме - да ни боли от раните
и преко болката да се усмихваме!

Марияна Трандева

Искам да те имам целия

Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога.

Станка Пенчева