Сбъдват ли се някога мечтите
позабравени в ъглите на душата?!
Търсим ли ги в цветното на дните?!
Каним ли на чуден танц цветята?!
Молим ли се за приятели?
Прошка искаме ли от децата си?
Мислим ли се за предатели,
ако стъпчем във калта съдбата си?
Искаме ли повече от другите
и прогонваме ли страховете си?
Бягаме ли - чувствата погубили,
неизмили спомените от ръцете си?
Вечер лягаме ли със копнежа,
че от утре всичко ще е песен,
че любов отново ще намерим,
че живота ще е някак си по-лесен?
Хора сме - от кал направени,
но не за кал на този свят продишваме!
Хора сме - да ни боли от раните
и преко болката да се усмихваме!
Марияна Трандева
Няма коментари:
Публикуване на коментар