защото любовта си аз ти дадох
и самотата ти опожарих.
Сърцето си в ръцете ти подадох.
Защото сипах ти да пиеш от кръвта,
с която съживих душата ти.
Прогоних черната ти самота.
Изхвърлих всичките болезнени остатъци.
Ще ме обичаш, даже да умра.
Защото споменът душата ти изгаря.
И ще ме търсиш във нощта
за да спася от пустота душата ти.
Анна Влахова
Няма коментари:
Публикуване на коментар