И също като теб ме изненадва.
Превзема ме натрапника проклет,
на пръсти в мислите ми се прокрадва.
Напразно пожелавам да мълчи,
щом шепотът му в мене се оттича.
А в погледът му сив...Какви очи!
Желая го- какво, че не обичам!
Дали не избледняваш тоя ден,
във който устните му пият риска
от моите, а с порив раздвоен,
цял океан във вените ми плиска.
Да. Той целува като теб, уви.
И също като тебе ме прегръща.
Но нека да го имам до зори!
А после искам...да не се завръща!
Ели Георгиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар