Търся си миг. Парче тишина –
от онази, мълчащата, която изпълва,
и която ще спре на душата плача,
а света ще обрича на любов и безмълвие.
Търся си миг. Ако може - безкраен.
Но да сбира във себе си всички вселени.
Да лекува дори незарастващи рани,
дето някой живот е оставил по мене.
Търся си миг. От онези, безсмъртните,
дето помни душата дори след смъртта.
И от всичките спомени, той едничък да връща,
светлината във тъмния взор на нощта.
Търся си миг. Като вечност почти.
Но да може да спира и цялото време.
Колко мигове пръснах през своите дни,
а през целия път все съм търсила тебе...
irini
Няма коментари:
Публикуване на коментар