и милвам нежно с влюбените длани.
Натрупани мълчания изгарят,
...топят се в този огън всички рани.
Не те измислях. Съществуваш –
добър и лош, несъвършен, прекрасен...
Детинските ни лудости си струват
вълните топли, смисъла неясен.
Не те очаквам. Всичко е посока –
вратата, шепота, дъжда метеоритен,
пътека тясна, друмища широки –
отвсякъде нахлуваш и не питаш.
Прииждаш като вятър във косите,
плътта със жадни пръсти провокираш...
Тук спирам! Знам, въпросите оплитат!
Не търся смисъла, а го намирам...
Руслина Александрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар