по - ясни от безброй фалшиви думи,
...по - страшни и от дуло в слепоочието,
градящи мост над яма помежду ни...
Ще ме откриеш във лъчите сутрин,
промъкващи се в стаята ти празна.
Знам, ти не ме покани, но аз тук съм!
Не казвай ,че е грешно и напразно!
Ще ме откриеш в глътката кафе -
блажена, с аромат неустоим...
Ще те обгърна ласкаво с ръце,
минаваща през гъст цигарен дим...
Ще ме откриеш в капките от дъжд,
отмиващи горчивата тъга.
Кой казва, че не плаче никой Мъж
щом тръгва си любимата Жена..?
Ще ме откриеш в тези многоточия,
в мълчанието на поглед теменужен...
Не ме отпращай с хладно безразличие,
не знаеш само колко си ми нужен!..
Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар