какво, че есента ми праща знак,
напомнящ за ...часа на листопада,
предчуствие за неочакван сняг.
Все още с първите петли заспивам.
Подмина ме и златната река...
Понякога съм тъжна. И щастлива,
докосна ли приятелска ръка.
Все още слънцето над мене тича,
косите ми с целувки пак злати.
Разплаква ме все тъй... И ме обича.
А любовта - сълзите ще прости.
Забравила за своето начало,
нали обратно не тече вода,
обръщам гръб на всяко огледало.
И следвам само моята звезда.
Павлина Стаменова
Изненадана съм, но и поласкана, че сте харесали и публикували стихотворението ми. Благодаря!
ОтговорИзтриванеАз благодаря за чудесното стихотворение! Публикувам само стихове, докоснали душата ми!!! :)
Изтриване