някъде там- под дъгата,
сбрала в себе си
стръкчета на Надежда.
Млада, дива, безумна,
...но и кротка и плаха,
винаги влюбена
във зората безбрежна.
Знам, че те има Любов!
На Слънце приличаща-
със коси, разпилени
от истинско злато,
скрила топлина във очите,
обичаща,
носеща аромата
на знойното лято.
Знам, че те има Любов!
Докосни ми сърцето!
Изтръгни самотата
от топлите длани!
Отведи ме със себе си
там, от където
след тъгата в небето
се ражда дъгата.
Милена Йорданова
Няма коментари:
Публикуване на коментар