Монолог на чашка кафе

Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуваш
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине.
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...

Иля Велчев

Талисман

Открих те в долината на мечтите
след най-опустошителната буря.
На връв те сложих, близо до гърдите,
за да не мога аз да те загубя...

Макар и суеверна да не бях
ти беше на Надеждата зрЪнцето,
ала да те посея не посмях
оставих те там - близо до сърцето...

И чувах те как шепнеш ден след ден,
че блясъкът ти скоро ще загине,
но силно те притисках аз до мен
залъгвайки се "И това ще мине!"

Връвта, около теб безумно стягаше...
От примката и целият ръждяса.
Диханието ми тъй те задушаваше.
Не издържа...Пред мен се сгромоляса!

Разпръсна се на хиляди парченца
пред моите невярващи очи.
А подир тях поникваха цветенца,
с ухание на шарени мечти...

На мястото ти близо до гърдите
остана дупка празно-опустяла...
Но вдишах аромата на мечтите
и аз отново се почувствах цяла.

И чак тогава тъжно осъзнах,
че нямам нужда аз от талисман!
Изпитва ли от Самотата страх -
завинаги човек ще бъде сам!

Павлина Соколова

Четирилистен миг

Красива детелинка днес наднича,
от буйните треви около мен.
Усмихнато със чара си предрича,
четирилистен миг и... сбъднат ден.

Приканва магнетично да погледна,
привлича ме поклащайки глава,
нашепва, аз съм твойта неизменна
мечта... за пълна с щастие съдба.

Навеждам се. Със длани я погалвам.
Приемам с благодарност благослов.
Божественото в нея разгадавам,
тя хората да радва със любов.

Откъсвам я и с трепет я поднасям,
на първият преминал... угнетен.
Светулчица в очите му проблясва,
от цветенцето малко запленен.

В листенцата открива той надежда
и слънчев лъч, магийно възроден.
А в моята душа се донареждат,
усмивките от сбъднатия ден.

Таня Мезева

И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Евтим Евтимов

Калъфче за сърце

Предполагам, че ти е писнало
всеки ден да ти се оплаквам
от неудобните си обувки,
от неудобната си обвивка,
от неудобните улици и неудобния свят
без място за паркиране
на неудобната ми душа.
Сигурно ти е неудобно
да изкрещиш в лицето ми,
че съм ти неудобна,
неудачна и неразбираема;
нестабилно дърво за гнездене,
неприлично нахална и хленчеща-
невъзпитана и непораснала.
Зная, че неудобството често руши световете ни-
може би пътят ни никога няма да стане удобно общ,
но за пръв път някъде ми е удобно,
пък макар и за много малко.
Понякога мисля като за последно-
само в тишината ти ми е уютно.
Само ти си ми точно по мярка...

Автор: nikoi

Здравей...

Здравей!
Научи ли се да виждаш хубавото?!
Мечтаеш ли още като малко дете?
Гледаш ли небето?
Обичаш ли да усещаш слънчевите лъчи по кожата си?!
Сънуваш ли?
Вярваш ли?!
Нали все още си си самият ти?
Раздаваш ли късчета от себе си?
От душата си?
Ядеш ли шоколад?
Искаш ли да тичаш по поляната с хвърчило?
Рисуваш ли?!
Не, не само с молив...С мисли!
Усмихваш ли се?!
Да...Да! Усмихваш ли се?!
Пееш ли? Макар и фалшиво?!
Тичаш ли бос под дъжда?
Тъпчеш ли се с бонбони докато ти стане лошо?!
Ей така просто, защото ти се яде!
Ходиш ли на планина?!
Слушаш ли песента на птиците?
Подаваш ли ръка на нуждаещия се?!
Има толкова много неща, които можеш да направиш!
Направи ги!
Започни от днес!
Обичаш ли?!

от нета

Лека нощ

Лека нощ, Вълшебство!
Затвори очи!
И брой до две и половина.
Брой бавно…
по – бавно дори...
Аз вече съм тук
Едва доловима…
Не бързай натам -
към Орфей и звездите.
Почакай, постой с мен сега!
Така е красиво…
В този миг, точно в този!
Между съня и реалността…

от нета

Да уловиш мига

Ако решиш да уловиш мига,
то по-добре не се бави,
не се повтаря нищо на света,
не се повтарям аз и ти.

Не стига никога един живот,
за всички истински неща,
да преживеем болка от любов,
и да забравим след това.

Не питай своето сърце,
дали да бъдеш или не,
вземи мига такъв, какъвто е,
накарай времето да спре.

Мига случайно ако уловиш,
дори да бъде закъснял,
знай този свят не ще го промениш,
но ще си истински живял!

Александър Петров

Обърках се

Обърках се… внезапно.
Вали сняг, не любов, нали?
Студено е, чак неприятно,
а ти се усмихваш, по море и лъчи.
Обърках се… но за малко.
Вече знам защо е така.
Няма нищо нереално.
Няма граници. Затова.
Ще се загледам в снега,
а навън ще е лято.
Ще те погледна в очите,
а ще видя душата ти.
Не се плаши, не е страшно
да знаеш какво искаш.
Не кой, а какво и кога?
Страшно е да ме пропуснеш.
Не! Дори не и това.
Най – страшни са думите…
Те имат две лица.
Усещам болезнени
капчици истина.
Нямаме време…
И да, точно сега,
имаме среща
с Реалността.
Ще ме докосваш…
без дори да ме има.
Ще усещаш дъха ми…
едва доловимо.
Ще бъда под кожата ти…
съвсем неприлично.
Ще те искам толкова силно,
че ще парят ръцете ти.
Ще бъда твоята мисъл.
Онази…Неизречената…

от нета

Откровения

Здравей,
съвпадение!
Нямаше те...
дълго време.
(почти две сърца
и половина).
Не ми разказвай,
нямам търпение!
Сега ми се случваш.
Сега знам, че те има...

Сънувах те скоро,
ухаеш различно,
на нещо нарочно...
Не идваш случайно.
И не, не е късно.
И не, нямам тайни.
Просто се случвай!
Чак до безкрайност...

Малко е странно
да имаш въпроси?!
Особено тези...
Аз ли какво съм?
За теб съм и утро,
и нощ, и любов.
За теб съм и песен,
и мисъл, и цвят.
Но мога за теб
да съм просто... аз.
Дотолкова аз,
че чак да си ...ти!

Здравей,
съвпадение!
Аз съм, позна ме!
Сега ти се случвам...
Защо пък сега ли?
Не знам,
има ли разписание?
Къде бях ли?
Не знам,
имаш ли обяснение?

Аз имам
нещо за теб.
И не, не е
просто клише.
А едно сладко
подозрение,
че аз съм
твоето съвпадение!

https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE/254456164619513

Моето силно момче...

Той заспива...ужасно далеч.
Само в моите мисли е близо.
Толкова близо, че с тези ръце
слагам тихи милувки в косите му.
И го пазя. От целия свят...
После бавно целувам челото му.
И единствено с дъх му шептя
тази моя объркана обич.
Той не чува. Или чува насън.
Все едно е...нали го обичам.
Дълго галя лицето му с длан.
Той е всичко за мен.
Той е всичко...

caribiana

Понякога съм...

Понякога съм болка неизплакана,
попила в тишината на сърцето,
понякога съм цветето повяхнало
неполивано... обрулено от ветровете.

Понякога сълза съм заискряла
в зениците, от мъката попарени,
понякога съм дума онемяла
във устните от зла ръка ударени.

Понякога съм песен неизпята -
започната, но още недовършена,
понякога съм цяла в стих излята,
като въздишка плаха и прекършена.

Понякога съм любовта изгряла,
но просто непоета и отблъсната,
понякога съм и парче от цялото,
което никога не е потърсено.

Паула Петрова

Само той ме научи на обич

Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"

Дето гледа ме - рошава, глупава,
смешна, слаба и силна
и ми казва - "Много си хубава!"
Ей така, дори без причина!

Той се радва на моите странности
и се смее на мойте шеги.
Вярва в мен и в мойте прекрасни
и налудничави смели мечти!

И само с усмивка посреща!
И винаги дава ми повече!
За друг такъв не се сещам...
Единствен той ме научи на обич!

Петя Ходжева

Февруари

И този месец всичко е наред.
Светът се върти. Дори до забрава.
А това,че се будя без теб...
Ама, моля те. Да не издребняваме.
Има слънце. Изглежда нормално.
Е, вярно, зима е. Леко студено.
Февруари е. Почти обичайното
замръзнало в очакване време.
Да бъдем честни. Няма те. Точка.
Но всичко е ужасно наред.
И съм боса в снега си. Нарочно.
Ще се скрия във кули от лед...
Ако случайно решиш да те има,
ох, хайде, стопявай ме вече.
Че ужасно ми писна от зима.
А пролетта не е никак далече...
И съм същата, знаеш – кокиче,
което и себе си изпреварва.
Исках само да кажа, че те обичам.
А на прогнози за времето – не вярвам.

irini

Сълза

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

Надежда Захариева

Живей, приятелю!

ЖИВЕЙ, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!
ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!
ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!
ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.
ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!
ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!
ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.
ЖИВЕЙ за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!

Евстати Бурнаски на М. Шопкин

Белязах те

Белязах те с очи. Да те запомня.
И виждам те, когато ослепявам.
Прераждам се във месеци. Сезонна.
И в себе си докрай те изживявам.

Белязах те със устни. Да те вкуся.
По ъглите залепна като сладост.
Попих те и забравих да те пусна.
Подкожно разцъфтяваш. Като младост.

Белязах те със ласка. Да те имам.
И скрита съм във твоите извивки.
Безименно не спирам да те викам.
И бяла съм в щастливите усмивки.

Белязах те с любов. Да те позная.
Единствено за тебе я почувствах.
Предрекох те, защото те желаех...
Обичай ме. Аз просто ти се случвам.

Елица Стоянова

Правя ти... море

Утрото - почти изкукуригало,
като глас, от викане изтръпващ.
Стълбите са криви като минало.
А телата - болни за прегръщане.

Мразя се, защото те обичам.
Лъжа. За да мога да си вярвам.
Гола съм не само от събличане.
Правя ти... море и ставам Варна.

До морето свършват всички улици.
Плажът гол. Солен и безработен.
Спящите сънуват, че съм блудница.
Будните... че си бездомен.

Павлина Йосева

Струва ли си...

Дали си струва насред камънаците
цветята си любими да садя
повярвала, че разгадавам знаците,
кодирани във твърдата земя..?

Дали си струва тук, насред пустинята
оазиси да диря ден след ден?
Мираж е храмът, заедно с Богинята
донесла хляб и малко дъжд за мен...

Достигам всяка вечер месечината.
Повярвала в мечтите си летя...
Катеря се върху кумири сринати,
а призори пак тупвам във прахта!

Вървя напред по парещия пясък.
Душата ми сред пустош лагерува...
В зениците ми още има блясък,
но питам се... това дали си струва?

И с демоните вътре в мен се боря
притиснала сърцето свое с длани.
Не са по-силни, но какво да сторя
след множеството смъртоносни рани?

Изправям се! Със вяра озарена!
И сноп надежда, за да ме лекува.
Не бива аз да бъда победена!
Живее ми се! Затова си струва!

Павлина Соколова

Ако си тръгнеш

Ако си тръгнеш, погледни назад
и виж какво след себе си оставяш,
защото няма да си вечно млад,
и може някой ден да съжаляваш.
След теб ще бъде тъжно и студено,
и само тишината ще остане,
но болката ще мине постепенно –
времето лекува всички рани.
Знай, силните жени не плачат
и след мъжете никога не тичат.
Те гордо през живота крачат,
защото истински обичат.
Ако през живота ти жена такава мине,
по трепета в сърцето си ще я познаеш.
Не я оставяй ти да си отиде,
недей за други да мечтаеш!
Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш
и за свойта подлост си забравил,
помни, че самотата ще прегърнеш,
защото само нея си оставил!

Стефка Петкова

Безсрамна съм

Безсрамна съм,
когато те желая лудо,
когато дрехите танцуват,
самотни нейде в ъглите
на стаята ти,
надничайки през рамо
към телата ни,
оставили ги без пълнеж
и закачалки.
Безсрамна съм,
когато ме прегръщаш жадно,
когато пръстите изследват
настръхналите форми
на женствеността ми,
а шепите измерват
обема на гърдите ми.
Безсрамна съм,
когато любим се захласнати,
когато слънцето прокрадва се
и изсушава
излюбените капчици роса,
и се прегръщаме в омала
на прозореца -
напук на зорките съседи.

Мая Великова Попова (инес)

Предупреждение

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
Ела,една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела,сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безумният ще плаче от тъга,
а истинският - сам ще те намери!

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай,нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото-УМИРА.

Евтим Евтимов

Няма да те дам

Не ти се клех във обич и във вярност,
това са само празни думи, знам.
Но все едно, до мен ще остарееш.
Помни добре! Аз няма да те дам!

Ако магия на случаен поглед,
очите ти внезапно заслепи,
и ти решиш след него да изтичаш,
аз няма да те дам! Помни! Помни!

Ако мираж като горещо слънце,
сърцето ти докосне с огнен плам,
не се опитвай да го изживееш!
Помни добре! Аз няма да те дам!

Но ако Бог внезапно те повика,
при себе си, и ти отидеш там,
душата ми завързана за облак,
след теб ще литне. Няма да те дам!

Но, ако аз потъна преди тебе,
в земята черна, и останеш сам,
към мен не бързай, ще те чакам дълго,
до мен да легнеш. Няма да те дам!

Иванка Миклович

Отваря се небесната врата

Отваря се небесната врата,
каквото пожелавам, става мое.
Да бъда силна, стожер на света
по пътя си нагоре и нагоре.
Да мога да споделям радостта,
да имам свободата да дарявам
покълналото стръкче доброта,
което в тъмни дни ме озарява.
Очите ми да бъдат хоризонт
за скитащия в търсене на вечност,
ръцете - заземено сетиво
за всеки кратък полъх на човечност.
За всеки дъх,
от болка задържан,
да имам блага дума за утеха.
Да мога в себе си да опростя
което смятам, че ми е отнето.
До всеки връх недостижим сега,
да имам воля утре да достигна.
В подножието на светлата страна
да мога свойта сянка да обикна.
Да се превърна в остров обитаем
за давещи се в безнадежност.
Да бъда смела, в пътища незнайни
сърцето ми, когато ме повежда.
И още - искам късче нежно време
с най-топлите ръце да те прегърна.
И дъх от твоя дъх да си поема,
и тихичко в живота да се върна.

Бистра Малинова

Жажда

Пияна съм, приятелю, но ти
недей да ме ругаеш на провала!
От вино и от влюбване почти
душата ми на косъм е преляла.

Пияна съм, приятелю, ехей!
Сърцето ми бълбука като кана.
Веднъж умирай, три пъти живей
и пий, додето капка не остане!

Единствено тогава си река
и можеш да усетиш що е жажда -
да те изгребва лятото с ръка,
а после всяка пролет да те ражда.

На теб ти е останал само бряг,
където сетен корен да забиеш.
Не ме мисли, че нямам и петак -
на лудите им дават вересия.

И нека да съм кръгъл идиот,
но все пак твоят корен ще се скъса,
а аз с такава жажда за живот
ще преживея даже и смъртта си.

Ники Комедвенска

Жени и вино... Вино и жени

Жени и вино... Вино и жени,

разпъват те на кръст, горят на клада.

Тълкувам те и знам, че може би

съм вино в чашата ти, отлежало.



Резливият ми привкус на жена,

пробудил сетивата на кристала,

ще придобие облик на мечта

и в тебе ще остане чак до края.



Но всичко туй е само „може би”,

а „може би” е евтино и вяло...

Кристалът даже сам ще се взриви,

налееш ли във него изветряло.



В очите ти припламва Шардоне,

бедрата ти докосват женско тяло,

отпиваш със наслада Мускадел

и мяташ поглед в голото ми рамо.



Жените смесваш с глътки от вино,

а виното обратно - със жените.

За мене си причина за живот,

затуй съм и жената, и лозите.


Росица Петрова

Вълшебница

Животът ми е шарено безвремие
и гони цветни мисли без умора.
Загадка съм във нашето съвремие
за всички сиви уморени хора.

Смехът ми пее ведро във очите
и завладява загрубелите сърца.
Казват, че съм слънчево момиче
и мога да направя чудеса...

Моите вълшебства най-върховни
са много прости в свойта сложнота.
Те правят хорските души свободни
и носят на сърцето топлина.

Вълшебница ли!? Не!! Дете на ветровете!
Кристална като пролетна роса.
Истинска до мозъка на костите -
магията в сърцето ми е обичта!!

Бистра Малинова-Бисерче

Зимно цвете

Зимно цвете си ми ти,
напъпило за мен под снеговете -
нежно, крехко, но цъфти,
напук на ледове и ветровете.

Студено ли е, да си тук само
сред тази бяла пелерина?
А ти усмихна се: “Какво?
Тебе чаках, мили, цялата година.

Не ме откъсвай, аз съм буен цвят,
родена тук под снеговете.
Нося ти и радост, благодат,
не ме оставяй, моля те, бъди до мене!”

Венцислав Йорданов

Не се забравя истинска любов

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня...,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом!

М. Спасов

"аз гледам теб, ти гледаш друга"

Известната до болка тема -
"аз гледам теб, ти гледаш друга",
която е по-друг пленена,
а той по пищната съпруга,
чийто съпруг съседа гледа,
съседа - хетеро, нормален,
загледал се в девойка бледа,
а тя по юноша нахален.
Не ме разбирайте погрешно,
кръга така е подреден
и знам, че още с дата днешна
един се е вглъбил зад мен.
Ужасно тъжна върволица
и вярвам, че ще сте съгласни.
Преследваш сякаш своя рицар,
в луд бяг от друг, до сгромолясване...
Е, да прецакаме системата!
Тоз дето следваме с очи,
да е зад нас. Ще бъде трепетно.
Пък и по-малко ще боли.

Команди за спасение тренирам.
Не можем да се движим заднишком,
затуй към всичките в кръга ще апелирам:
Да се опитаме... на 3 да е... КРЪГОМ!

Галина Павлова

Не живея...

Не живея живота на слепите,
не отварям напразно врати.
Не захвърлям на халост куплетите,
не погубвам човешки мечти…

И не давам надежди на гладния
щом софрата е празна при мен…
Не досипвам в чаша на жадния,
не оставям проблем нерешен…

Не подклаждам илюзии в думите
влагам винаги хъс и сърце.
Нямат власт ни парите ни сумите,
а човечност разбита на две…

И очите пресъхнали в мрачното,
зов за бъдеще, та дори и молби.
Монотонност, мълчание – страшното!
И животът се някак мени…

Красимир Данов