Обърках се

Обърках се… внезапно.
Вали сняг, не любов, нали?
Студено е, чак неприятно,
а ти се усмихваш, по море и лъчи.
Обърках се… но за малко.
Вече знам защо е така.
Няма нищо нереално.
Няма граници. Затова.
Ще се загледам в снега,
а навън ще е лято.
Ще те погледна в очите,
а ще видя душата ти.
Не се плаши, не е страшно
да знаеш какво искаш.
Не кой, а какво и кога?
Страшно е да ме пропуснеш.
Не! Дори не и това.
Най – страшни са думите…
Те имат две лица.
Усещам болезнени
капчици истина.
Нямаме време…
И да, точно сега,
имаме среща
с Реалността.
Ще ме докосваш…
без дори да ме има.
Ще усещаш дъха ми…
едва доловимо.
Ще бъда под кожата ти…
съвсем неприлично.
Ще те искам толкова силно,
че ще парят ръцете ти.
Ще бъда твоята мисъл.
Онази…Неизречената…

от нета