избягали от къщите-окови.
Ела,една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела,сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безумният ще плаче от тъга,
а истинският - сам ще те намери!
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай,нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото-УМИРА.
Евтим Евтимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар