попила в тишината на сърцето,
понякога съм цветето повяхнало
неполивано... обрулено от ветровете.
Понякога сълза съм заискряла
в зениците, от мъката попарени,
понякога съм дума онемяла
във устните от зла ръка ударени.
Понякога съм песен неизпята -
започната, но още недовършена,
понякога съм цяла в стих излята,
като въздишка плаха и прекършена.
Понякога съм любовта изгряла,
но просто непоета и отблъсната,
понякога съм и парче от цялото,
което никога не е потърсено.
Паула Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар