Не живея живота на слепите,
не отварям напразно врати.
Не захвърлям на халост куплетите,
не погубвам човешки мечти…
И не давам надежди на гладния
щом софрата е празна при мен…
Не досипвам в чаша на жадния,
не оставям проблем нерешен…
Не подклаждам илюзии в думите
влагам винаги хъс и сърце.
Нямат власт ни парите ни сумите,
а човечност разбита на две…
И очите пресъхнали в мрачното,
зов за бъдеще, та дори и молби.
Монотонност, мълчание – страшното!
И животът се някак мени…
Красимир Данов
Няма коментари:
Публикуване на коментар