И виждам те, когато ослепявам.
Прераждам се във месеци. Сезонна.
И в себе си докрай те изживявам.
Белязах те със устни. Да те вкуся.
По ъглите залепна като сладост.
Попих те и забравих да те пусна.
Подкожно разцъфтяваш. Като младост.
Белязах те със ласка. Да те имам.
И скрита съм във твоите извивки.
Безименно не спирам да те викам.
И бяла съм в щастливите усмивки.
Белязах те с любов. Да те позная.
Единствено за тебе я почувствах.
Предрекох те, защото те желаех...
Обичай ме. Аз просто ти се случвам.
Елица Стоянова
Няма коментари:
Публикуване на коментар