напъпило за мен под снеговете -
нежно, крехко, но цъфти,
напук на ледове и ветровете.
Студено ли е, да си тук само
сред тази бяла пелерина?
А ти усмихна се: “Какво?
Тебе чаках, мили, цялата година.
Не ме откъсвай, аз съм буен цвят,
родена тук под снеговете.
Нося ти и радост, благодат,
не ме оставяй, моля те, бъди до мене!”
Венцислав Йорданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар