Стоя сега, бледо копие на миналата аз,
променяща се с всяка нова среща,
със всеки нов попаднал в моя свят.
Едва ли разгадал напълно,
коя съм всъщност, истинската аз.
Със някои разменили чувства
със други болка, а понякога мечти,
за кратко световете сме докосвали
оставали са, спомени...
картини на отминали моменти,
на кратки срещи по света
разменяли сме своите надежди,
крепени от ръцете ни, в копнежа на наще сърца.
И в множеството някои, ще изпъкват,
къде с любов, къде с тъга
за кратките моменти в които аз не съм била сама.
В света ми крехък устоях,
като самотен дъб, насред гъста гора.
Променяше се винаги пейзажа,
със всеки нов сезон,
сега аз всичките сезони опознала,
отново не намерила покой,
се чудя още колко ли ще се променям,
каква ще съм в лицето на смъртта?
Приятели срещнах, и предателка бях,
любовта усетих, и любов разпилях,
и плаках и през сълзи се смях,
наранявана, наранявах и аз
опознала и грях и божествена милост,
и ограбена, грабех от излишните хорски слова,
сега съм по друга, по-кротка, по-мъдра, но не по-добра,
срещам по пътя си хората,
вземам си спомени и вървя,
в албума с картини, наречен
"животът ми"
на всеки място, аз ще отредя!
Надежда Памукова
