Тогава нещо пада и се чупи.
Сърцето преживява своя драма
и миговете иска да откупи.
Понякога разчитам да успея
през устните ти пак да просиявам.
Луна ли съм - нощта ти да огрея.
Зорница ли съм - теб да покорявам.
Все някога..., когато те живея,
в сърцето ти невинно ще се сбъдна.
Копней ме, както аз за теб копнея!
Бъди ми разум в обич безразсъдна!
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар