До последната капка

Искам вятър да бъда във твойте коси -
с нежни пръсти да вплитам любов в твоя ден.
И света зарад тебе щом той прекоси
да приседне до твоите чувства смирен.

Искам Слънце да бъда, та щом застудее
да те топля със своята ласкава длан,
а пък нощем, когато Луната изгрее
да ти шепна с любов, че не си вече сам.

Искам да съм звезда, за да ме пожелаеш -
да намеря убежище в твоите мечти,
да ме вземеш в ръце без да се колебаеш
да съм твоя за миг, и напълно почти...

Искам да съм и онзи твой стар амулет,
до гърдите ти винаги който стои -
сгушена до сърцето – ей тъй – за късмет,
всеки ден да го слушам до мен как тупти.

Да съм песен, от тези, до болка любимите,
пак и пак да ме слушаш тъй опиянен...
Да заспиваме тихо, заслушани в римите -
ти и аз, плюс душите в любовен рефрен.

Искам даже да бъда аз твоят парфюм -
ароматно по тялото ти да попивам,
всяка мисъл, открадната от твоят ум
във сърцето копнеещо бавно да вливам...

Искам всичко да бъда аз, само и само
във душата ти образа свой да открия,
но нима зарад допир на влюбено рамо
ми е нужна фалшива любовна магия?

Щом родена съм просто да бъда жена,
щом роден си от мене да бъдеш желан...
Чуй : в сърцето си нося само Любовта -
до последната капка на теб ще я дам!

Павлина Соколова