Все още нямам вест за теб от тях.
Превърнах всяко свое чувство в стих,
ала в реалността не те видях.
Дали онези капчици дъждовни
усетил си и ти по теб, когато
нашепваше ти стихове любовни
със лира във ръцете си Ерато.
Мечтите ми те чакат още там,
където във очите има блясък.
По лунните пътеки бродиш сам.
А аз - вървя по парещия пясък.
Вървя така от месеци, години...
нима делят ни два различни свята?
Пак търся те във хиляди причини
и в песента си, още неизпята.
Дели ни разстояние голямо,
но вярвам, че за мене си орисан.
Какво от туй, че винаги си само -
в сънят ми, и в стиха ми недописан...
Звездите ли? Не съм ги преброила!
Пропуснала съм някъде една.
В сърцето си мечта съм приютила,
и ще я сбъдне падаща звезда..!
Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар