Без тях изглежда празен този свят,
самотни сме, но вече сме се вричали.
Душите ни изгубват се след тях.
Живеем в сън, че пак ще ги открием,
там някъде, отвъд, в безкрайността,
и пак от благодата ще отпием -
умира всичко, не и любовта!
Защото любовта е дар за вечност,
дори да е копнеж неизживян.
И винаги я пазим във сърцето -
макар да боледува, то е храм.
Докосва ни почти като смъртта,
но пак я търсим, страстно я желаем…
Макар след теб горчив да е света,
обичам те. Обичам те безкрайно!
http://bg-bg.facebook.com/priyateli
Няма коментари:
Публикуване на коментар