Силната жена

Привидно се усмихвам,
но вътрешно крещя без глас.
Привидно съм щастлива,
но привидно, както вече споменах.
Душата ми е тъжна,
сърцето ме боли
и мъничка сълзичка
проблясва в моите очи.
Тя е малка,
бляскава, невинна,
но аз премахвам я с замах,
че не трябва никой да разбира,
че плача аз.
За пример сам на всички:
aз съм силната жена,
опора съм на близки,
на всекиго помагам в беда.
Затова премахвам и втората сълзичка,
и не позволявам трета в очите ми да заблести,
че приятелите ми на мен разчитат за това
да съм силна и непоколебима,
да съм силната жена.

Карина Кирова