защо съм сама?
Къде са любимите хора,
...трябва ли да казвам "ела"?
Те не трябва ли да разбират,
да усещат страха,
да предложат приятелско рамо,
на което, да усетя, че не съм сама?
Когато мракът ме погълне,
не трябва ли да подадат ръка?
С две думи, светлината да ми върнат,
нали това е близостта!
Утеха, толкова е малко,
една ръка, и думи две,
уви, понякога е жалко,
любовта се дава, тя не се зове!
Затуй сме хората, самотни клони
полюшвани от вятъра, "живот"
но стволът трябва да ни пази,
за да опазим цялото дърво!
Сега съм тъжна, кой ще ми предложи,
една прегръдка и приятелска ръка...
Приятели, нима аз трябва да ви викам,
любовта не идва ли сама?
Надежда Памукова
Няма коментари:
Публикуване на коментар