Твърде дълго бягаме, а искаме да спрем.
Твърде много мразим. А искаме да обичаме.
Твърде много клони отсякохме. А търсим красотата.
Твърде много сълзи изплакахме. А искаме да се смеем.
Твърде много новини с усмихнати хора ни гледат. А ние сме намръщени.
Твърде много портрети подминахме. А не можем да се върнем, за да ги погледнем отново.
Твърде много недоизказани думи ни смаляват.
Твърде много чужди мисли изричаме. А не казваме своите.
Твърде много мислим за измамата.
Твърде много лъгахме.
Но чакаме истината.
Елена Дякова
(от учебника по "Български език" за 7.клас)
(Стихотворението е написано от тийнеджър )
Няма коментари:
Публикуване на коментар