когато пръст телата им покрива!
Животът им не свършва тъжно в гроба,
последен дъх споменът не убива!
Не си отиват! Те са там, където
за тях сме съхранили светъл кът -
в душата, в дълбините на сърцето
усещаме ги силно всеки път...
Когато битието озверяло
с ръце жестоки гърлото ни стиска,
когато почернее всичко бяло
и мъката в очите ни се плиска...
Тогава те, в най трудния ни час
ни дават вяра, сила и опора,
кръжат с крила невидими край нас -
по-живи и от най-живите хора!
Един човек не може да умре,
щом с обич във душата ни живее.
Сърцето му, когато тъжно спре
със спомените светли - пак ни грее!
Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар